Главчев увери, че ЕК проявява разбиране за Плана за възстановяване

От Европейската комисия (ЕК) проявяват разбиране за забавянето на България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), увери пред журналисти служебният премиер Димитър Главчев. Същевременно информацията, която се подава от служебния финансов министър и вицепремиер Людмила Петкова в последните месеци говори за обратното – ЕК не е готова на отсрочки и риск от загуба на средства по плана има. 

Работа е на Народното събрание да се откаже от предишни свои решения в полза на промените в ПВУ, стана ясно от думите на Главчев. Той подчерта, че засега няма опасност за средствата по Плана за възстановяване. 

„Продължаваме комуникацията, проявяват разбиране и аз се надявам и Народното събрание в новия си вид и състав да прояви разбиране, за да може наистина да тръгне Планът за възстановяване и устойчивост“, каза Главчев.

В края на септември служебният финансов министър Людмила Петкова предупреди, че България има срок до 20 октомври, за да представи пред ЕК промените в ПВУ, за да не загуби средства. Тя призова депутатите в 50-ото НС да се съберат извънредно, за да могат да бъдат одобрени необходимите изменения, но това така и не се случи.

Тя дори обясни, че ако те не бъдат приети, България рискува да загуби няколко милиарда лева, които ще трябва да бъдат осигурени от националния бюджет. Още тогава Петкова заяви намерение да поиска отсрочка от ЕК по промените в ПВУ.

При срещата ѝ с еврокомисаря по икономика Паоло Джентилони на 7 октомври обаче стана ясно, че България не може повече да отлага решението за измененията. Третият годишен доклад за Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) на Европейската комисия (ЕК) показа, че страната ни е от малкото в ЕС, които не са получили никакви средства по програма REPowerEU именно заради ненанесените промени в ПВУ.

Докладът очерта и възможността за спиране на средства към дадена държава членка на ЕС, ако има закъснения в изпълнението на конкретни етапи или цели по ПВУ. Забавянето на един-единствен етап може да доведе до забавяне на цялото плащане, а при неизпълнението му, държавата членка има шест месеца за реакция. В противен случай финансирането може да бъде намалено.