С. Попдончев: Членството в еврозоната и сухопътният Шенген остават на заден план

Основните приоритети на бизнеса – членството в еврозоната и сухопътният Шенген, остават на заден план. Това са двигателите, които могат да дадат тласък на икономиката, а липсата на редовно правителство пречи да се постигнат тези цели. Това заяви в интервю за БНР Станислав Попдончев, заместник-председател и финансов директор на Българската стопанска камара.

Той напомни, че за момента нямаме положителен отговор и конкретна дата за влизане в сухопътния Шенген, но за еврозоната страната ни има голям шанс, след като сме напът да изпълним критериите.

„Ако целим през 2025 г. да имаме дата за еврозоната, това означава, че не може да правим резки промени сега и веднага, особено такива, които биха повлияли на инфлацията“, препоръча Попдончев.

Представителят на работодателската организация засегна и темата за предстоящото обсъждане на Бюджет 2025. „През последните четири години нито един път не успяхме да спазим бюджетната процедура. Има индикации, че и тази година ще е така. Това е доста опасно за бизнеса и показва на европейските ни партньори, че не се задава решение на политическата криза у нас“, посочи той.

Станислав Попдончев съобщи, че очакването на бизнеса е да се запазят данъчно-осигурителният модел и данъчно-осигурителната тежест, но да се търсят мерки от финансовото ведомство в разходната част на бюджета.

„Събираме данъци, колкото никога досега“, аргументира се той и изрази несъгласие, че в приходната част на бюджета бизнесът и гражданите не изпълняват своите задължения. Той добави, че разходите изпреварват развитието на икономиката и на бизнеса, като предупреди, че „това няма да доведе до нищо добро“. Попдончев е на мнение, че ако се направи една ставка висока, с висока данъчната основа, склонността част от доходите да се укрият е много голяма.

Заместник-председателят на БСК подчерта, че инвеститорите на някои от предприятията в България отиват на други места в Европа и даде пример със заводите в Плевен и Монтана. „Ръстът на индустриалното производство в последните 22 месеца е отрицателен. Ние не може да стоим на остров, незасегнати от икономическите процеси в Европа и да харчим все повече от това, което не можем да изкараме. Харчим от нещо, което го нямаме“, коментира Станислав Попдончев.

Той не смята, че решението за инвестициите е в промяна на данъците.

По думите му, продължава непредвидимостта относно бизнес средата у нас, а от друга страна, с автоматичното индексиране на възнагражденията става по-привлекателно да се работи в държавната администрация, отколкото в бизнеса.

Попдончев е убеден, че продължава да се наливат средства в нереформирани системи и отбеляза, че „вдигането само на осигуровките не води до нищо“ и смята, че няма адекватност в получаването на публичната услуга, като посочи здравеопазването. И напомни, че България е страната, в която се доплаща най-много за здравни услуги.

Според него доста грешки има във водената политика при пенсиите през последните няколко години „от чист популизъм“. Той даде пример с Covid добавката, която продължава да се дава, включително при новоотпуснатите пенсии, което води до изкривяване на пенсионно-осигурителната система.

„В един момент минималната пенсия ще се изравни със средната, ако продължават да се дават бонуси, които нямат отношение към осигурителния принос“, предупреди заместник-председателят на БСК.