Разходите за персонал в държавата достигат рекордни нива

През 2025 г. разходите за персонал в бюджета ще достигнат близо 22,8 млрд. лв. Преди 10 години същият разход е в размер на 7,1 млрд. лв., тоест имаме нарастване от 3,2 пъти, или с 15,6 млрд. лв. за едно десетилетие. Над половината от допълнителните средства са натрупани само в последните три години (+8,1 млрд. лв. спрямо 2022 г.).

Промяната е видима и в структурно отношение. Традиционно разходите за персонал в бюджета са от порядъка на 7-8% от БВП. В бюджета за 2025 г. те са заложени в размер на 10,6% от БВП, което е абсолютен рекорд, посочва се в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Основната причина за този непропорционален ръст на разходите за персонал през тази година се крие в заложените с решения на парламента от 2024 г. автоматични механизми за формиране на заплатите в редица сфери, начело със силовите ведомства. Тези механизми действително са напът да взривят разходната част на бюджета през 2025 г. Заложени увеличения на заплатите с 40-50% в някои сфери вече са реалност, която се вижда в данните за изпълнението на бюджета.

Проверка на ИПИ на база отчетите на ведомствата за първите две тримесечия на 2025 г. потвърждава, че има сфери, в които покачването за заплатите достига 30-40% за първото полугодие. Разходите за персонал в МВР са в размер на 1,9 млрд. лв. за първите 6 месеца на година и отчитат ръст от над 40% спрямо първата половина на 2024 г. Разходите за персонал в Министерство на отбраната (МО) достигат 1,2 млрд. лв. за първите 6 месеца на годината и отчитат ръст от 35% спрямо същия период на 2024 г. Само тези две ведомства са похарчили 3,1 млрд. лв. за персонал до средата на 2025 г.

Подобна е картината и в други т.нар. силови структури. Ръстът на разходите за персонал в Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) е 41%, в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) – 38%, а в Национална служба за охрана (НСО) – 36%. Министерство на правосъдието (МП) също се представя на ниво с ръст на разходите за персонал от 27%, при това с много сериозна промяна от второто тримесечие, която, ако се запази, и МП ще отиде на над 40% ръст.

Тук трябва да се отчете, че бюджетът за тази година беше приет в края на март, тоест възможно е към средата на годината да не наблюдаваме пълното разгръщане на новата политика за възнагражденията. В рамките на МВР например се вижда, че ръстът на разходите е изцяло през второто тримесечие на година, като е възможно в тези данни да влиза и компенсация със стара дата, тоест да са отчетени новите заплати от началото на годината.

В други ведомства обаче картината е различна. Сфери, в които няма подобни автоматични механизми за формиране на по-високи заплати, тоест не са получили специално (и необяснимо) внимание от народните представители, се справят с много по-малък ръст на възнагражденията. Във водещи структури като министерствата на финансите, здравеопазването, труда и социалната политика ръстът на средствата за персонал е от порядъка на 5-10% – ниво, което е нормално на фона на икономическите реалности, в т.ч. нивото на инфлацията, и съпоставимо с ръста на пенсиите например (8,6 на сто). 

Прегледът на отчетите за първото полугодие по ведомства потвърждава, че свръх амбициозната политика за покачване на възнагражденията в избрани сфери води до сериозна тежест за бюджета – от порядъка на близо 2 проценти пункта от БВП допълнителен разход спрямо историческото ниво. В същото време този извънреден импулс в публичния сектор подсилва инфлацията и се пренася (най-малкото през механизма за определяне на минималната заплата) като допълнителен товар върху разходите за труд в частния сектор.

Пътят към бюджетна консолидация в бюджета за следващата година е задължителен, а това не може да се случи без отмяната на всички автоматични правила и обуздаването на ръста на разходите за персонал. Ако този момент бъде пропуснат, „болката“ от неизбежните финансови корекции през 2027-2028 г. ще бъде много по-тежка. Това в голяма степен се потвърждава и от заключенията на мисията на МВФ в страната, както и от всички независими експерти и органи (например Фискалния съвет), които имат отношение към бюджетната стабилност.

По материала работи и Радостин Дяков, стажант в ИПИ