Домбровскис: ЕК ще предложи откриване на процедура по прекомерен дефицит за България

Европейската комисия ще предложи за България да бъде открита процедура за прекомерен дефицит, съобщи днес еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис на пресконференция след заседанието на европейските финансови министри в Люксембург, цитиран от БТА.

Комисията оцени прилагането на изискването за дефицит и установи, че България не го спазва, посочи той по повод представените по-рано този месец оценки от пролетните икономически прогнози. След становището на Икономическия и финансов комитет (ИКФ) ЕК ще предложи да се открие процедура по прекомерен дефицит за България, посочи той.

На 3 юни комисията прецени, че е възможно такава процедура да започне, но изчака оценката на ИКФ. ЕК отчете, че дефицитът по консолидирания държавен бюджет на България възлиза на 3,5 на сто от БВП през 2025 г., като се очаква да се увеличи допълнително и да остане над 4 на сто до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана. Комисията издаде пет препоръки за нашата страна, сред които повишаване на разходите за отбрана, борба със "сивата" икономика и промени в данъчната система, ускоряване на цифровизацията, повишаване на независимостта на регулаторите, постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива, подобряване на здравната система.

Процедурата при прекомерен дефицит

Процедурата при прекомерен дефицит цели държавите от ЕС да възстановят или поддържат дисциплината в бюджета. За да ограничат бюджетния дефицит и държавния дълг, страните от ЕС са договорили референтни стойности - съотношение на дефицита към БВП от 3 на сто и съотношение на дълга към БВП от 60 процента. 

Ако дадена държава надхвърля тези стойности или има опасност да ги надхвърли скоро, ЕК изготвя доклад и оценява дали тази държава има прекомерен дефицит. При необходимост ЕК съобщава на Съвета на ЕС и предлага решение за установяване на отклонение от показателите. Ако Съветът стигне до заключението, че има прекомерен дефицит, приема препоръка и посочва необходимите стъпки. Препоръката може да съдържа коригиращ бюджетен план и краен срок. Засегнатата държава трябва да предприеме необходимите действия в срок от шест месеца.

Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия, или ако държавата не се съобрази с препоръката, Съветът на ЕС може да наложи санкции, включително глоба в размер до 0,05 на сто от БВП за предходната година, ако засегнатата държава е част от еврозоната. Глобата трябва да се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът на ЕС прецени, че държавата е предприела ефективни действия. Ако държавата продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът на ЕС има право да засили санкциите.

Решенията и препоръките на Съвета на ЕС се приемат без участието на засегнатата страна. За приемане на решение е необходимо квалифицирано мнозинство.

България беше поставена в същата процедура през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали и прекрати допълнителното наблюдение над нашата страна.

Предложенията

От отправените към България препоръки, разписани в рамките на т.нар. Европейски семестър, става ясно, че ЕК вижда възможност за подобряване на приходната част в бюджета – чрез данъчна реформа.

Според ЕК настоящата данъчна система у нас се характеризира със силна зависимост на данъците върху потреблението, а на този фон 10-процентният плосък данък върху всички облагаеми доходи на физическите лица, е сравнително нисък, като има и сериозен дял недекларирани доходи.

Макар да не препоръчва директно замяната на плоския данък с прогресивен – както редовно прави Международният валутен фонд (МВФ) по време на годишната си мисия, ЕК определя 10-процентния данък като „несправедлив“.

От Комисията предлагат въвеждане на необлагаем минимум в комбинация с по-висок плосък данък, увеличаване или премахване на тавана на максималния осигурителен доход или намаляване на зависимостта от трансакциите в брой чрез понижаване на тавана за тези трансакции или предоставяне на стимули за дигитални транзакции. Допълнителни приходи биха могли да бъдат набрани и чрез подобряване на събирането на просрочени задължения. Сред идеите са и промени, свързани с данъците върху недвижимите имоти, транспорта, замърсяването, използването на природни ресурси.