Как горещите лета променят държавните бюджети в Европа

След като пожарите бъдат потушени и реките отново се напълнят, финансовите министерства в Европа трябва да компенсират земеделските производители, да възстановяват пътища и железопътна инфраструктура, да подпомагат здравните услуги и да поемат загубените приходи, които забавената икономика така и не е генерирала.

Тази тежест вече надхвърля резервите, които правителствата поддържат за подобни ситуации, а натискът през тази година е особено сериозен.

В края на юли половината от територията на Европейския съюз (ЕС) и Великобритания е била засегната от суша, като 9% са се намирали в най-тежкия етап, определян като „тревога“, сочат данни на Европейската обсерватория за сушите към „Коперник“. През август реките Лоара, По, Рейн и Дунав достигнаха рекордно ниски нива.

До началото на август горските пожари са унищожили над 505 хил. хектара, показват данни на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Това е повече от площта, засегната по същото време през 2025 г., която беше най-тежката година в историята на наблюденията.

Екстремните метеорологични явления са причинили преки загуби за 822 млрд. евро в ЕС в периода 1980-2024 г., като една четвърт от тях е отчетена през последните четири години, според Европейската агенция за околна среда.

Попитана от Euronews дали тази концентрация на щетите е знак за действителен прелом спрямо миналото, агенцията е категорична: „Това е качествена промяна“. Оттам обясниха, че за да се изолира тенденцията, променливите годишни стойности се изглаждат чрез 30-годишна пълзяща средна.

„Тенденцията при данните за икономическите загуби в Европа показва увеличение от 3,4% годишно, като виждаме ускоряване на този процес в данните. Първите оценки за 2025 г. показват, че тенденцията ще продължи да се ускорява“, посочиха от агенцията.

Едва около една пета от тези загуби са били застраховани, а при сушите, горещите вълни и горските пожари делът на застрахователното покритие спада до 10-11%.

Причината, обясняват от Европейската агенция за околна среда пред Euronews, е, че тези бедствия „до голяма степен са свързани с косвени загуби като по-ниски добиви в селското стопанство, загуба на човешки живот, деградация на екосистемите, загубени работни часове... а тези загуби често са трудни за оценяване“.

„Недостигът на застрахователна защита се увеличава, което означава, че ръстът на общите загуби не е съпроводен от по-голямо застрахователно покритие“, допълват от агенцията.

Така правителствата се превръщат в последната инстанция, която поема финансовия риск. Само четири държави от ЕС - Австрия, Франция, Унгария и Италия, поддържат специални фондове за бедствия. Останалите разчитат на еднократно пренасочване на средства, което често става бавно.

Европейското финансиране също предлага малък буфер. Базираната в Брюксел икономическа изследователска организация Bruegel оценява средствата на ЕС за бедствия за периода 2028-2034 г. на около 5 млрд. евро. Това се равнява едва на 10-15% от щетите, причинени само от наводненията в Западна Европа през 2021 г.

Правителствата подценяват сметката

Франция представи най-смелата оценка. При откриването на кризисна среща за сушата на 12 август министърът на екологичния преход Моник Барбю изчисли, че горещите вълни това лято ще струват между 10 и 15 млрд. евро под формата на преки и косвени разходи. Това би представлявало между 0,3% и 0,5% от БВП при прогнозиран икономически растеж от едва 0,7%.

Числото обаче веднага беше оспорено.

Националният статистически институт INSEE, на който първоначално беше приписана оценката, отрече да е изготвял подобна прогноза. Впоследствие министерството уточни, че екстраполацията е негова собствена и е направена въз основа на данни на INSEE за предходни години. Барбю призна, че към числата трябва да се подхожда предпазливо.

В Испания до края на юли са били изпепелени около 172 400 хектара, приблизително половината от площта, унищожена от пожари през миналата година. Ако се приложат разходите на хектар, използвани от горската агенция на Навара и браншовата асоциация Asemfo, само гасенето на пожарите би струвало между 1,7 и 3,3 млрд. евро. В тази сума не е включено възстановяването, което според горските инженери обикновено струва повече от самото потушаване на пожарите.

Миналия месец Брюксел одобри 120,55 млн. евро спешна помощ за Испания, но средствата покриват само щетите от предходното лято.

Португалия показва още по-дълбокия проблем, свързан с липсата на подходящи методи за изчисляване на реалната цена на горските пожари.

(Продължава на следващата страница)