Как горещите лета променят държавните бюджети в Европа

Службата за гражданска защита на страната публично призна, че „не е възможно да се определи по строг начин общата цена на конкретно бедствие“, тъй като финансовите и оперативните данни се съхраняват в отделни системи.

Независима комисия, разследваща пожарите от август 2025 г., е получила обща оценка от около 18,8 млн. евро, която не е могла да бъде разбита по отделните пожари. Националната сметна палата е посочила същия проблем още през 2021 г.

За да бъдат правилно отчетени косвените разходи, е необходимо да се комбинират данните за конкретните бедствия с „данни за пазара на труда, здравеопазването, транспорта, енергетиката, селското стопанство и макроикономиката, предоставени от съответните секторни организации“, посочват от Европейската агенция за околна среда пред Euronews.

Приходите, които така и не постъпват

Разходите са само едната страна на уравнението.

Анализът на Bruegel на наличните данни показва, че икономиките остават по-малки години след екстремно климатично събитие. Две години след гореща вълна БВП е с 1,5% по-нисък, а четири години след суша спадът достига 3%. Само сушата през 2022 г. е намалила ръста на БВП на глава от населението в ЕС с 1,35%, което се равнява на загуба от 203 млрд. евро.

За настоящото лято банка „Триодос“ оценява щетите от екстремните горещини за икономиките на ЕС на около 180 млрд. евро, или приблизително 1% от икономическото производство.

Непосредственият ефект обаче може да изглежда изненадващо ограничен.

Oxford Economics изчислява, че рекордно ниските нива на Рейн могат да намалят растежа на германската икономика през третото тримесечие с 0,2%, но не очаква по-мащабен икономически срив.

„Тук става дума по-скоро за компенсиране чрез други сектори на икономиката“, заяви пред Euronews старшият икономист на Oxford Economics Томас Дворжак, като посочва производството на отбранителна техника, транспортното оборудване, търговията на дребно и потребителските услуги.

Летните спирания на фабрики също намаляват използването на производствения капацитет. „Рейн е важна транспортна и логистична артерия, но в крайна сметка засяга само малка част от икономиката“, обясни Дворжак.

При храните щетите се проявяват по-бавно.

Европейската комисия понижи с 5% прогнозата си за производството на зехтин в ЕС, като най-голям принос за това има очакваният спад от 18% в Гърция. Испания очаква зърнената ѝ реколта да намалее от 24 млн. тона до малко над 18,5 млн. тона. Oxford Economics прогнозира, че горещините и сушата могат да добавят до 1% към инфлацията при храните в еврозоната през следващата година.

„Точно така работи ценообразуването при храните“, обясни Дворжак пред Euronews. „То следва своеобразна верига от суровините към селското стопанство, преработката и накрая търговията на дребно. На всеки етап са необходими обикновено месец или два, за да се пренесе ефектът“, добави той.

Прогнозистите вече не разглеждат подобни лета като аномалия. Oxford Economics вече е включил разходите от тях в базовите си прогнози, като очаква средната инфлация при храните в средносрочен план да бъде около 2,5%.

Опасността идва и от натрупването на тези фактори.

Bruegel описва явлението като „порочен кръг между климата и държавния дълг“, при който загубите от природни бедствия потискат икономическия растеж и данъчните приходи, разширяват бюджетните дефицити и повишават разходите по заемите. В резултат правителствата разполагат с все по-малко средства за превантивни мерки, които биха ограничили щетите от следващото бедствие.

Европейската централна банка изчислява, че суша, която статистически се случва веднъж на 25 години, би изложила на риск близо 15% от икономическото производство на еврозоната.

В същото време разходите на ЕС за адаптация към климатичните промени са около 29 млрд. евро годишно при оценени потребности между 35 и 500 млрд. евро. Това се случва въпреки оценката на ООН, че всяко вложено евро може да спести до 10 евро бъдещи загуби.

/БГНЕС/