Доминацията на Манчестър Сити в последните години вреди на английския футбол

Футболът е проста игра. Двадесет и двама играчи ритат топка в продължение на 90 минути и накрая печели отборът с най-високата сума за заплати. "Моята версия на оригиналната сентенция на Гари Линекер за неизбежността на германската победа може да е по-малко остроумна, но разкрива нещо за нарастващата криза с репутацията на английския футбол", пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок.

Връзката между покупателната способност и успеха на терена е установена от известно време в академичните среди и стана масова чрез книгата Soccernomics от 2009 г., съавтор на която е Саймън Кюпър. Средно, колкото повече пари харчи един футболен клуб за персонала си - както играчи, така и треньори - толкова по-добри са резултатите му.

Това е неудобна истина за спорт, който винаги се е представял като принадлежащ на всички. Това обикновено се толерира от феновете и собствениците на по-малко заможните клубове, отчасти защото винаги е имало място за меритократично тълкуване, според което клубовете с най-много пари са ги спечелили чрез по-добро представяне, средства от награден фонд и повече плащащи фенове. И отчасти защото различията в представянето следват различията в разходите - което ще рече, че те са просто големи, а не огромни.

Но нито един от тези факти не е верен сега. Първо, има поток от пари, изливани в елитните клубове от милиардери, държави и напоследък американски непубличен капитал, за които малцина извън най-заклетите фенове на отборите-бенефициенти биха твърдяли, че са спечелени на терена. И второ, различията в представянето се превърнаха в пропасти. През последните 26 години разликата между водещите и последните клубове в класирането се е увеличила с 19 точки, а отборът, който оглавява таблицата, подобрява головата си разлика средно с един гол всяка година, изчислява Джон Бърн-Мърдок.

Нито едно от тези нарушения на социалния договор във футбола не важи само за Манчестър Сити, но има причина клубът, собственост на ОАЕ, да се е превърнал в гръмоотвод за критики към така наречения финансов допинг. Докато други клубове, притежавани от милиардери, като цяло издигнаха тренда си - харчейки повече пари и радвайки се на съразмерно подобрение в представянето - Сити се отдели напълно, доминирайки дори над противници с подобни значителни сметки за заплати.

Осреднено за последните девет сезона, повечето клубове от Висшата лига са се справили приблизително толкова добре, колкото бихме очаквали въз основа на историческата връзка между заплати и представяне. Разбира се, има и изключения – Брайтън спечели около седем точки повече на сезон, отколкото би предсказал бюджетът им за заплати, докато Манчестър Юнайтед се представи по-слабо с около шест точки – но Сити е в друго измерение. Клубът си проправи мощно път до 15 точки повече на сезон от тези, които перото му за заплати би определило в сравнение с други клубове.

Такова изключително отклонение от историческия тренд повдига очевиден въпрос: как са успели да достигнат ниво на представяне, което обикновено се свързва с отбор, който харчи десетки милиони повече?

Една от възможностите е, че подобно на други клубове, които надхвърлят по-скромно финансовата си черга на терена, като Брайтън и Ливърпул, Сити са усвоили изкуството на набирането на играчи, базирано на данни, за да максимизират на футболното поле стойността на всеки паунд, който харчат. Допълнителният фактор от наемането на може би най-добрия треньор в света, Пеп Гуардиола, осигурява значителен тласък. Това със сигурност е правдоподобно - след пристигането на Гуардиола "Гражданите" всяка година са най-добре представящият се отбор във Висшата лига по редица показатели.

Обаче, сред над 100-те обвинения за нарушаване на финансовите правила, отправени срещу Сити от Висшата лига наскоро, се крие едно по-зловещо възможно обяснение за извънредния успех на клуба: че той може да е плащал допълнителни суми на някои от своите играчи и треньори, които не оповестява в отчетите си.

Разбира се, клубът отрече всякакви неправомерни действия, а представените тук статистики показват какво се е случило, а не защо или как. Но докато Висшата лига позволява на една меритокрация да се превърне в плутокрация, нейната почтеност ще бъде застрашена.

Каквото и да заключи независимата комисия, разследваща клуба, Манчестър Сити разби английския футбол дори и да не е нарушил правилата.