Путин губи срещу Украйна, срещу Запада, но и у дома

Освобождаването на Херсон от Украйна се случи шест седмици по-рано. Оценките на западното разузнаване през септември бяха, че на Киев ще му отнеме време до Коледа, преди да изтласка руснаците от единствената провинциална столица, която са окупирали. 

Руските генерали силно се нуждаят от пауза, за да прегрупират и преоборудват разбитите си и деморализирани сили, както и да намерят обувки, снаряжение и инструктори за новомобилизираните резерви. Но украинските командири не са в настроение да спират. Вариантите са много. „Сухопътният мост" към Крим по северното крайбрежие на Азовско море вече е в обсега на украинските ракетни удари. Както и самият полуостров. Големият трофей на Путин сега изглежда като заложник. Защитата на инфраструктурата, снабдителните линии и военноморските и военните бази там ще бъде постоянно главоболие за Кремъл. 

Победата променя правилата на играта на друго бойно поле: надпреварата на Запада между симпатията, плахостта и умората. Резултатът е ясен. Противно на прогнозите на скептиците военната и друга подкрепа за Украйна не се оказа нито безполезна, нито безумно рискована, нито прекалено скъпа. 

Всъщност очевидно трябваше да направим много повече и много по-рано, пише в свой анализ за CEPA Едуард Лукас, британски писател и специалист по сигурността. Липсата на разкаяние или дори размисъл за това на Запад е поразителна. Цената на колебанието е, че десетки хиляди хора загинаха, многократно повече са осакатените, а милиони животи са провалени. Сметката за физическото унищожение вече е близо един трилион долара, да не говорим за цената на пропуснатите възможности за справяне с изменението на климата, глада и природните бедствия в други региони. Възможно е известно време да чакаме прозрение за тези провали. Но поне очевидният урок е следният - да се направи повече сега.

Всъщност, не е толкова очевидно. Освобождаването на Херсон подтиква някои да твърдят, че е време да се мисли повече за дипломация. Военните цели на Украйна - освобождаването на цялата окупирана територия – били нереалистични. Както и отказът, вдъхновен от възмущението от военните престъпления, да се работи с Владимир Путин. И все пак, ако Кремъл бъде притиснат прекалено силно, може да се стигне до ескалация. Или още по-лошо, Путин може да бъде свален. Нестабилността или Русия, управлявана от отмъстителна хунта, биха били още по-лоши. По-добре е, твърдят уж експертните гласове, да намерим решение сега.

Нежеланието за ескалация или хаотична смяна на режима се споделя и от Китайската комунистическа партия. Докладването за тази негласна сделка между Пекин и Вашингтон е едно от многото завладяващи разкрития в Overreach, новата книга на Оуен Матюс. Китай не предоставя на Русия безпилотните самолети и боеприпасите, от които тя отчаяно се нуждае. В замяна на това Съединените щати задържат доставките на изтребители и прецизна артилерия с голям обсег на действие за Украйна. 

Но политическите процеси имат своя собствена инерция. Преди тридесет години западните лидери бяха много по-загрижени за хаотичния разпад на Съветския съюз, отколкото за свободата на поробените народи. Мнозина може би си спомнят прословутата реч на президента Джордж Буш през 1991 г., озаглавена „Пилето Киев", в която той осъди борбата на Украйна за независимост. Но дори американските президенти могат да намерят историята за непокорна. Съветският съюз се разпадна три седмици по-късно.  

Ето защо третият фронт в тази война - този, който бушува в Москва - е от най-голямо значение. Путин косвено обвинява своите генерали за загубата на Херсон. Но това опровергава претенцията му да бъде истинският лидер на страната. Внимателно подготвеният официален наратив за войната е на парчета. Водещите на токшоута, които някога бяха благоговейни, сега са откровено цинични или отчаяни. Хардлайнерите - истинската опасност за Путин - са язвителни. Много скоро вината за войната трябва да се стовари някъде и това ще се случи с опустошителни последици.

Западните лидери трябва да се подготвят за бъдещето, което не могат да избегнат, а не за това, което им е най-удобно, заключава Лукас.