Работната сила – още едно предизвикателство пред сектора на чиповете в Германия

Източногерманският град Дрезден е център на развитието на чиповете зад Желязната завеса по времето на Германската демократична република (ГДР) и Федерална република Германия (ФРГ). Това наследство продължава да съществува както в Дрезден, така и в съседните му региони. Повече от три десетилетия по-късно всеки трети полупроводник, произведен в Европа, идва от Саксония. 

Регионът е привлякъл милиарди евро инвестиции, а заводите на компании като Infineon, Bosch и GlobalFoundries са базирани в Саксония, за която се говори, че ще предостави терен за бъдещата фабрика на Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC).

Въпреки това недостигът на квалифицирана работна ръка се отразява тежко на сектора.

Над 76 000 души в Саксония са заети в местната индустрия за производство на чипове, отчасти благодарение на близките клъстери от изследователски институти, свързани със сектора дружества и технически университети. Според прогнозите на лобистите до 2030 г. броят на служителите ще нарасне до 100 000.

Това обаче не е достатъчно - нито за Германия, нито за Европа като цяло. До тази година Европейският съюз (ЕС) искаше да генерира 20% от световното производство на полупроводници, а не както досега - 10%. Усилията на Дрезден за обучение на таланти и привличане на квалифицирани работници могат да подскажат как това може да се случи.

Сампада Годхинди е възпитаник на Техническия университет в Дрезден, който през 2011 г. стартира магистърска програма по наноелектронни системи, привличайки много чуждестранни студенти и създавайки поток от таланти, които се насочват директно към индустрията. Родом от Карнатака, Индия, Годхинди започва да проучва магистърски програми на английски език в Германия, след като работи за германска компания за автомобилни части, и Дрезденският технически университет заема челно място в много от търсенията ѝ. След като получава дипломата си, тя иска да остане в района и си осигурява работа като интеграционен инженер в GlobalFoundries, където моделира електронни компоненти върху полупроводници.

Университети като техническия в Дрезден и близките изследователски институти като центъра "Хелмхолц" и института "Фраунхофер" са направили възможно производителите да си "осигурят както опитни специалисти за чипове, така и млади висшисти и квалифицирани работници за нашите фабрики ", заяви пред Bloomberg производителят на полупроводници Robert Bosch GmbH.

Съществува също така динамична екосистема от компании, работещи в сектора на полупроводниците и в други отрасли, подпомагана от индустриални групи като Silicon Saxony. Тази организация, която има над 450 членове от региона, представлява производители на чипове, академични институции и доставчици.

Това са условията, които законодателите искат да възпроизведат в цяла Европа. През април европейските преговарящи се споразумяха за окончателния вариант на Закона за чиповете, с който се отпускат 43 млрд. евро за укрепване на сектора на полупроводниците в блока. Наред с отпускането на субсидии за научни изследвания и строежа на големи нови фабрики, ЕС иска да запълни недостига на умения в производството на микрочипове. Програми като „Европейската академия за умения в областта на чиповете до 2030 г.“ биха могли да помогнат, като целта им е през следващото десетилетие да бъдат обучени 500 000 експерти в областта на микроелектрониката.

Германия също се опитва да се справи с недостига на квалифицирани работници. През октомври миналата година правителството обяви стратегия, насочена към образованието, повишаването на квалификацията, увеличаването на участието на работната сила, подобряването на културата на работа и намаляването на емиграцията. Най-голямата икономика в Европа също така реформира имиграционните си закони, за да улесни пристигането на квалифицирани работници от чужбина в Германия.

Тези мерки са особено належащи, тъй като според проучване на IW Koeln 28% от експертите по електротехника и 33% от инженерните ръководители в сектора на полупроводниците в Германия ще достигнат пенсионна възраст през следващите 10-12 години. В цяла Германия секторът отчита недостиг на 62 000 служители между юни 2021 г. и юни 2022 г. Със застаряването на населението и по-малкия брой германци, които навлизат на пазара на труда, "все още има огромна нужда от чуждестранна квалифицирана работна ръка", заяви пред Bloomberg говорител на германското Министерство на труда.

През последните години Дрезден превърна това в свой приоритет в полза на сектора за производство на чипове. Infineon, която неотдавна положи основите на четвърти завод в града, има служители от над 50 държави в Саксония, докато GlobalFoundries има над 40 националности, представени в завода си в Дрезден. От студентите, които заеха 65 места в курса по производство на чипове на ТУ Дрезден миналата година, много бяха от Китай и Иран, а индийските граждани съставляваха 57% от випуска.

Част от тези демографски промени са дългосрочен резултат от това, че западните страни отслабиха фокуса си върху STEM образованието. "Имаше по-малко електроинженери, които излизаха от колежите", казва Сайед Алам, ръководител на глобалната високотехнологична индустрия в Accenture.

Според Силвана Мусела, технически координатор на ALLPROS.eu, проект на ЕС, финансиран от програмата "Цифрова Европа", производителите на чипове в ЕС също се борят да достигнат заплатите, предлагани в други части на света. "Европа губи таланти, защото не може да плати толкова, колкото може да плати една сингапурска, южнокорейска, американска или канадска организация", обяснява Мусела.

За да разберете каква е конкуренцията при работните места и заплатите при другите сектори, може да прочетете пълния превод на статията на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.