Какъв е капацитетът на България да развива изкуствен интелект

В публичната администрация служителите трябва да са по-смели при инициативите, свързани с новостите при технологиите. Тази препоръка даде Павел Иванов, изпълнителен директор на Института по публична администрация, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него расте интересът на служителите към използването на изкуствен интелект (AI), но все пак остава в начална фаза по отношение на реалното му прилагане и регулация. Той цитира данни от резултатите от първото по рода си изследване у нас за готовността на администрацията за работа с AI. Анализът обхваща 6200 държавни служители, а получената средна оценка – индекс 49 от 100 – поставя администрацията на второ от четири възможни нива, което показва "развиващ се капацитет" – хората осъзнават необходимостта да работят с изкуствен интелект.

Павел Иванов и Ясен Танев, експерт по киберсигурност, член на Цифровия иновационен хъб "Тракия" и учредител на Института за изкуствен интелект, смятат, че макар служителите да проявяват интерес към AI, липсата на ясни вътрешни правила и стандарти за употреба поставя редица рискове.

Според експерта по киберсигурност основният проблем е, че чатботове като ChatGPT масово се използват неофициално, без регулация, което увеличава риска от изтичане на чувствителни данни. Той съобщи, че предстои да се направи проучване през информационните хъбове как влияе изкуственият интелект на бизнеса и неправителствените организации, като се използва методологията за оценка на публичната администрация.

„Изкуственият интелект е новият индустриален ток. Въпросът е, че България произвежда в АЕЦ „Козлодуй“ енергия и продава на региона, така вместо да бъдем само потребител на изкуствен интелект, България може да бъде и износител на AI. Това е огромна възможност, за която всички институции, бизнеси и неправителствени организации трябва да работят заедно, за постигането на тази цел“, коментира Танев.

Той даде пример с малка община, където кметът е изразил желание да използва генеративен AI за съкращаване на времето за изготвяне на протоколи и задачи – от седмици до минути.

Според двамата събеседници най-често използваното AI приложение в администрацията е ChatGPT, главно за генериране на документи и анализи. Въпреки това повечето служители все още използват безплатни версии, а липсата на обучения води до скептицизъм и неефективност.

Иванов призова за разработване на национална стратегия, подкрепена с реално финансиране и инвестиции в човешки ресурси. Танев допълни, че обучението, създаването на „пясъчници“ за експерименти и въвеждането на етични стандарти са ключови за безопасното и ефективно интегриране на AI в публичния сектор.

Според експертите България има потенциал да стане лидер в Югоизточна Европа, особено с инициативи като националната AI фабрика, подкрепена от европейски проекти, но пътят минава през координация между държавата, бизнеса и гражданския сектор.

Каква е цифровата зрялост на българския малък и среден бизнес? Какви са рисковете при използването на АI в обществените услуги? Как да се научат потребителите да пазят данните? Защо изборът на изкуствен интелект прилича на избора на приятели? Къде е мястото на човека при използването на изкуствен интелект? В какво се разминават китайските и американските технологии при обучението на изкуствен интелект? 

Целия коментар гледайте във видео материала Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.