Бизнесът у нас възприема цифровите технологии, но с различна скорост и приоритети

Българските компании са в етап на преход – те активно използват цифрови технологии, но сравнително рядко ги интегрират в пълна степен и мащаб. Средната самооценка на бизнеса за степента на дигитализация е 6,82 по десетобалната скала – това предполага умерена дигитална зрялост с известен напредък, но и с отчетлива нужда от ускоряване на трансформационните процеси. Това са изводи след третото поред национално проучване за нивото на дигитализация у нас, реализирано съвместно от Siemens България и Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).

Резултатите показват, че повечето български компании вече са преминали началния етап на дигиталната трансформация, но все още се намират в междинна фаза по отношение на цифровата си зрялост. Проучването надгражда предходните допитвания от 2018 и 2021 г. и затвърждава ролята си на барометър за дигиталната трансформация в българската икономика. В анкетата, проведена онлайн между 2 март и 7 април 2025 г., участват 92 компании от 27 индустрии – от производство и енергетика до IT, логистика и услуги. Повече от 60% от участниците са представители на висшето ръководство, което прави изследването ценен индикатор за стратегическите нагласи на бизнеса към дигиталната трансформация.

„Българският бизнес е изправен пред стратегически избор – от оперативна дигитализация към стратегическа трансформация. Той осъзнава значението на дигиталната трансформация и вече е направил първи стъпки, но напредва бавно и неравномерно. Основните усилия са насочени към оперативни подобрения с бърза възвръщаемост, а стратегическите аспекти като иновации, устойчивост и развитие на кадри често остават на заден план”, посочи Соня Миклай, главен управител на ГБИТК.

Тя смята, че недостатъчните инвестиции, липсата на подготвен персонал и технологични ограничения възпрепятстват реалното извличане на стойност от дигитализацията. „За да бъдат конкурентоспособни в дългосрочен план, компаниите трябва да преминат от тактически към стратегически подход и да възприемат дигитализацията като основен двигател на растеж и иновации”, добави тя.

„Дигиталната трансформация не е технологичен лукс, а условие за растеж, устойчивост и конкурентоспособност. Компаниите, които стратегически възприемат и интегрират новите технологии, ще бъдат лидерите на утрешния пазар“, коментира главният изпълнителен директор на Siemens за България, Северна Македония и Украйна д-р инж. Боряна Манолова.

Тя отбеляза, че в сравнение с изследванията, проведени през 2018 и 2021 г. фирмите са преминали от експериментиране към стратегическа трансформация, но по-често фокусът е върху оптимизацията, отколкото върху иновациите. По думите ѝ, сега се наблюдава нарастваща осъзнатост сред бизнеса, но усилията трябва да са насочени към човешкия капитал, стратегическата визия и да се правят по-смели инвестиции.

Значителна част от организациите осъзнават необходимостта от трансформация, но инвестициите в цифрови технологии остават сравнително скромни – близо 60% от респондентите отделят под 10% от бюджета си за дигитализация. Въпреки това близо две-трети от анкетираните вече са интегрирали или планират да интегрират цифрови технологии в следващите 12 месеца.

Източник: Siemens България и ГБИТК

Според резултатите от допитването компаниите в България се фокусират основно върху решения с директна и бърза възвръщаемост като повишаване на оперативната ефективност (посочена от 18% от анкетираните като основен мотив за внедряване на цифрови технологии), постигане на конкурентни предимства (16%) и оптимизация на производителността на служителите (14%). Източник: Siemens България и ГБИТК

Макар и разбираем от гледна точка на икономическата рационалност, този подход често пренебрегва по-дългосрочните възможности, свързани с трансформацията на бизнес моделите, интеграцията на устойчивостта и създаването на нови източници на стойност.

Най-широко разпространените технологии, които се използват от бизнеса у нас, са платформите за анализ на данни (21%), изкуственият интелект/машинното обучение (15%) и решенията за разширена автоматизация/роботика (14%).

В същото време авангардни решения като цифрови близнаци, edge computing и блокчейн остават до голяма степен пренебрегвани, с едва 2-7% внедряване. Това говори за сравнително ниска иновационна зрялост и е индикатор, че българският бизнес все още не е в пълна готовност да възприеме технологиите на бъдещето, които бързо се превръщат в индустриален стандарт в глобален контекст. Източник: Siemens България и ГБИТК

От анкетата се разбира, че значителна част от компаниите разчитат на хибридна технологична инфраструктура (47%) или предимно локални решения (38%), докато едва 13% използват основно облачни платформи. Това, в комбинация с факта, че само 9% от анкетираните са достигнали високо ниво на автоматизация на процесите (над 80%), показва сериозно разминаване между инфраструктурната модернизация и реалното извличане на стойност чрез цифрови процеси.

Бюджетни ограничения, липса на квалифицирани специалисти и трудности при интеграцията на съществуващи (наследени) системи са посочени като основните препятствия пред разгръщане на пълния потенциал за дигитализация. Източник: Siemens България и ГБИТК

Недостигът на квалифицирани кадри остава особено сериозно предизвикателство, затвърждавайки изводите от предишните две проучвания, показва новото проучване. Въпреки че 62% от компаниите очакват позитивно въздействие от дигитализацията върху работната сила – включително създаване на нови роли и професии – само 10% от работодателите смятат, че техният персонал е напълно подготвен за технологичните промени. Това подчертава необходимостта от целенасочени инвестиции в дигитални умения, систематични вътрешни обучения и активни партньорства с образователния сектор.

Впечатление прави и повишеното внимание към киберсигурността и устойчивото развитие. Над 75% от анкетираните посочват устойчивостта като ключов или важен приоритет в своите дигитални стратегии. В областта на киберсигурността компаниите залагат на технологични защити, обучения и планове за реакция при инциденти.

Източник: Siemens България и ГБИТК

„Българските компании са на прага на стратегически избор. Онези, които успеят да преодолеят ограниченията – било то бюджетни, кадрови или технологични – и възприемат дигитализацията като основен двигател на растежа, ще задават посоката на развитие в следващото десетилетие“, прогнозира д-р инж. Манолова. Тя се надява на цялостна промяна в мисленето – от реактивен към проактивен подход, от оперативни подобрения към стратегическа трансформация.

Ивайло Славов, управител на ДИДЖИТАЛ Нейчър България (DIGITALL Nature Bulgaria) и член на управителния съвет на ГБТИК, подчерта, че мениджърите трябва да имат мотивация, за да направят инвестиции, като приоритизират целите си, като идеята е да погледнат „холистично на инвестицията“. Той препоръча да се популяризират българските продукти, които не са по-малко конкурентоспособни от чуждестранните.

Инж. Крум Павлов, основател и изпълнителен директор на „Логисофт“, отбеляза, че след фабричната автоматизация бумът е при логистичния сектор. Той отчете, че след направени инвестиции се решават много проблеми, а производството след автоматизацията се вдига с 30-40%.

„Без автоматизация няма дигитализация“, категоричен беше предприемачът и даде за пример  е-търговията и постиженията на центровете за разпределение на "Спиди" и "Озон", които използват технологията на "Логисофт" при разпределението на пратките си.