Европа има жени иноватори, но не и системи, които да ги финансират

Една бариера продължава да ограничава иновационния потенциал на Европа: разликата между половете в инвестициите. Докладът на Invest Europe The VC Factor - gender-lens edition показва, че от всеки 100 евро рисков капитал 82 евро отиват при екипи, съставени само от мъже, 18 евро - при смесени екипи от мъже и жени, и едва 2 евро - при екипи, съставени само от жени. Този модел се е променил съвсем малко през последното десетилетие въпреки нарастващите обеми на инвестициите.

Новото изследване, подкрепено от Европейския съюз (ЕС), хвърля светлина върху разликата между половете в инвестициите в Европа, с особен фокус върху deep tech - категория иновации, която е от ключово значение за дългосрочната конкурентоспособност, сигурност и икономическа устойчивост на континента.

Експертите посочват, че инвестиционната верига отразява притеснителен дисбаланс. Invest Europe установява, че едва около 14% от инвеститорите на най-високо ниво във венчър капитала са жени, а 90% от жените инвеститори работят в екипи с мъжко мнозинство.

Снимка: EP & EISMEA Gender Gap in Investments Study

Стратегическото значение на deep tech и приноса на България

От доклада става ясно, че за ЕС deep tech има стратегическо значение. Той е в основата на зеления и дигиталния преход, укрепва индустриалното лидерство и намалява зависимостта от външни технологии в критични области като енергетика, здравеопазване и сигурност.

Любопитен факт е, че страната ни заема едно от водещите места в класацията на държавите според дела на deep tech компаниите с поне една жена сред основателите. Начело в Европа са Португалия (36,9%), Румъния и България (с равен дял от 33,3%), Италия (32,8%), Ирландия (31,3%) и Испания (31,2%). В дъното на класацията са Хърватия (11,1%), Чехия (10,7%) и Гърция (7,7%).

„Европа е дом на университети от световна класа, висококвалифицирана научноизследователска общност и динамична иновационна екосистема. Тя остава място, където добрите идеи се развиват и се възползват от възможностите на единния пазар. Европейският иновационен индекс 2025 показва, че иновационното представяне на континента се е повишило с 12,6% от 2018 г. насам. И все пак една от най-устойчивите пречки пред приобщаваща и конкурентоспособна екосистема остава разликата между половете в инвестициите“, посочва в доклада еврокомисарят по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева.

Тя обяснява, че Европейската комисия (ЕК) засилва усилията си за насърчаване на равенството между половете по цялата иновационна верига. Инициативи като програмата EIC Women Leadership Programme, WomenTechEU, Наградата за жени иноватори, HER Fund, ScaleHer и WomenInvestEU откриват нови възможности за жени иноватори и инвеститори. През 2025 г. поканата по WomenTechEU е получила рекордните 1107 кандидатури, а събитията за свързване на участници са привлекли над 2700 кандидати и 120 водещи стартъпа.

Европейският иновационен съвет (EIC) дава личен пример. Делът на компаниите, ръководени от жени, в портфейла на EIC Accelerator е нараснал от 8% през 2020 г. до 30% през 2024 г., като 1,2 млрд. евро са инвестирани в компании, ръководени от жени - 23% от общото финансиране.

„За да ускорим напредъка, трябва да засилим събирането на данни и прозрачността. Данните, разбити по пол, са от ключово значение за идентифициране на пропуските и насочване на действията“, казва Захариева.

„Постигането на равенство между половете в deep tech и иновациите изисква споделен ангажимент в цяла Европа - от политици, инвеститори, образователни институции и предприемачи“, добавя тя.

Снимка: EP & EISMEA Gender Gap in Investments Study

Иновативно изследване

Изследователите посочват, че макар вече да съществуват налични данни, разграничени по пол, те често са фрагментирани, базирани на различни дефиниции или не са публично сравними. Това затруднява политиците, инвеститорите и участниците в екосистемата при оценката на напредъка и разработването на целенасочени мерки.

Дашбордът, върху който стъпва новото изследване, представлява прототипно хранилище, представящо ясна картина на текущото състояние на инвестиционната разлика между половете, използвайки данни на Dealroom. Той обединява информация за екипите основатели на компании и резултатите от рисково финансиране в цяла Европа в един достъпен интерфейс.

Дашбордът обаче не е крайна цел. Той е разработен като основа, която с времето може да включва допълнителни източници на данни, да подобрява обхвата и да предлага по-нюансирана картина за взаимодействието между пол, сектор, етап на финансиране и география. Дългосрочната цел е да се подкрепи създаването на надеждна, споделена европейска инфраструктура за данни за разпределението на инвестиции и пол.

В различни държави и сектори участниците последователно посочват структурни бариери, включително трудности при достъпа до начален и растежен капитал, дефицит на доверие при набиране на финансиране - особено в deep tech - фрагментирани механизми за подкрепа и ограничено разнообразие в ролите, свързани с вземане на инвестиционни решения.

На база на данните и обратната връзка от екосистемата, докладът очертава няколко направления за действие. Сред тях са нуждата от създаване на постоянен европейски център за данни за пол и инвестиции, започвайки с дашборда на Dealroom и постепенно добавяйки повече публични и частни източници на данни и използване на публичните инвестиции за формиране на пазара, като се отчита ролята на ЕС като голям инвеститор - включително чрез Европейския съвет по иновации (EIC) и неговия инвестиционен инструмент EIC Fund. Именно те предоставят публично финансиране и дялов капитал на стартъпи с висок потенциал с цел привличане на частен капитал и създаване на по-добри стимули.

Снимка: EP & EISMEA Gender Gap in Investments Study

Изводите

Въпреки постигнатия напредък през последното десетилетие, жените и разнообразните екипи продължават да се сблъскват със структурни бариери по цялата иновационна верига - от достъпа до финансиране в ранен етап и мрежи от контакти до мащабирането отвъд националните граници. Настоящият доклад показва, че разликата между половете в инвестициите не е резултат от единичен провал, нито от индивидуални предпочитания или способности. Тя по-скоро отразява натрупването на системни решения в дизайна на научноизследователските системи, финансовите инструменти, структурите за разпределение на капитала и инфраструктурите за данни.

Справянето с тези бариери е ключово за разгръщането на пълния иновационен потенциал на Европа и за гарантиране, че публичните инвестиции се превръщат в устойчив, висококачествен растеж, посочват още изследователите.

Цялото проучване можете да прочетете ТУК.