Разходите за центрове за данни ще достигнат близо 32 трлн. долара до 2050 г.

Очаква се разходите в световен мащаб за центрове за данни да достигнат 31,6 трлн. долара до 2050 г., за да отговорят на нарастващия интерес към изкуствения интелект. Бумът на инвестициите е безпрецедентен в историята, сочат данни на PricewaterhouseCoopers, цитирани от Bloomberg.

Разходите за центрове за данни, които оставят далеч зад себе си проекти като железопътни линии, интернет и електрификация, може да достигнат дори 50 трлн. долара през следващите 25 години, ако внедряването на изкуствен интелект се ускори отвъд прогнозата в „централния сценарий“ на PwC, съобщи компанията в доклада си, публикуван в сряда. За сравнение, брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ достига приблизително 30 трлн. долара.

Тъй като потребителите, компаниите и правителствата все повече използват изкуствен интелект, технологични гиганти като Microsoft и Amazon.com и по-малки доставчици на центрове за данни изграждат с бързи темпове нови съоръжения за изчислителна мощност по целия свят. Мнозинството от разходите ще бъдат насочени към оборудване на центровете за данни – хардуер от компании като световния лидер при чиповете за изкуствен интелект Nvidia.

Същевременно технологичната индустрия се стреми да парира критиките срещу центровете за данни, които заплашват да забавят процеса по изграждането им. Най-малко 75 проекта на обща стойност около 130 млрд. долара бяха блокирани или отложени поради противопоставяне на местните общности през първите три месеца на годината, показаха данни на компанията за анализи Data Center Watch. Протестиращите посочиха притеснения относно въздействието върху околната среда, потреблението на ресурси и в по-широк план как изкуственият интелект може да промени заетостта и обществото.

САЩ ще привлекат близо половината от планираните разходи за центрове за данни с 15,1 трлн. долара, съобщи PwC. След тях ще се нареди Азиатско-Тихоокеанският регион с 8,2 трлн. долара, Европа с 5,6 трлн. долара, Близкият изток с 1,1 трлн. долара и Африка с 255 млрд. долара от общите капиталови разходи, сочи първото издание на доклада на PwC „Глобални перспективи пред центровете за данни“.

Разходите ще продължат да нарастват до средата на века, тъй като графичните процесори, сървърите, системите за съхранение, мрежовото оборудване и другите видове хардуер ще изискват редовна подмяна. Повторните ъпгрейди на чиповете – изчислителната мощност, а не земята или строителството, ще съставляват по-голямата част от инвестициите, което е значителна разлика в сравнение с традиционните цикли на капиталовите разходи като за производството на предишните поколения чипове за памет или за разпространението в световен мащаб на оптичния интернет. При тях инвестициите бяха „съсредоточени в началото“, като разходите и рисковете се поемаха предварително.

„Железниците, електрификацията, интернет. Всички изискваха огромни капиталовложения и белязаха началото на нова ера“, посочват изследователите в доклада. „Текущият цикъл по изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект засенчва и трите. Той се подновява на всеки четири до шест години и не показва признаци, че ще приключи“, допълват те.

На годишна база разходите за центрове за данни ще нараснат от около 800 млрд. долара тази година до 1,1 трлн. долара през 2030 г. и 1,8 трлн. долара през 2050 г., прогнозира PwC. Китай и Индия ще имат най-големия дял в нарастващото търсене, подкрепени от голямото си население, бързото разрастване на цифровите икономики и значителните възможности за внедряване на изкуствен интелект в бизнеса и потребителските дейности.

PwC е поръчала на Oxford Economics да направи модел на капиталовите разходи за центрове за данни, като докладът обхваща 46 страни и територии и пет региона, съставляващи по-голямата част от икономическата дейност и инвестициите в цифрова инфраструктура.

Макар че търсенето в световен мащаб е силно, фактори като наличието на електроенергия, изискванията за суверенитет на данните и притокът на полупроводници ще определят кои региони ще привлекат инвестициите, отбелязва PwC. Енергията ще бъде основният фактор, който ще определи къде ще отидат инвестициите в инфраструктура за изкуствен интелект.

Всъщност, голяма част от прогнозите зависят от това доколко бързо и надеждно снабдяване с електрическа енергия за центровете за данни може да се установи, посочват авторите на доклада. Достъпната, надеждна и все по-нисковъглеродна електроенергия в голям мащаб е най-трудно изпълнимото изискване за много пазари.

И макар че прогнозите на изследователите допускат относително отворена система за търговия, при която чиповете се движат свободно през границите, нарушения на веригите за доставки на полупроводниците може да намалят инвестициите в световен мащаб с около 20%, отбелязват изследователите. Междувременно нарастващият стремеж към суверенитет може да преразпредели, но не и да намали инвестициите в световен мащаб.

„Въпросът за 31,6 трлн. долара не е дали капиталът съществува. Това е така. Не е и дали търсенето е реално. Това също е така. Въпросът е кои региони, оператори и институции са в добра позиция да го привлекат и кои не са“, се посочва в доклада.