Шеф на Palantir: Европа трябва да приеме известна технологична зависимост от САЩ

Европейските държави трябва да признаят, че е неизбежно да има някаква степен на зависимост от американските технологии, заяви Луис Мосли, ръководител на дейността на Palantir Technologies във Великобритания и Европа, след като някои правителства в региона предприеха стъпки да преразгледат употребата на продуктите за анализ на данни на компанията.

„Европа ще трябва да приеме известна зависимост“ от САЩ, поне в краткосрочен план, заяви Мосли в интервю за Bloomberg.

Той изтъкна, че континентът е дори по-зависим от Китай по отношение на промишлените си нужди. „Не може да се произвеждат дронове без магнити. Магнитите идват от Китай“, посочи Мосли, като добави: „В сферата на хардуера имате критични точки, за които не се говори дори и наполовина толкова, колкото за критичните точки в сферата на софтуера.“

С настояща оценка от над 480 млрд. долара, Palantir предоставя разработен по поръчка софтуер на правителствата на САЩ и съюзници, като продуктите ѝ се използват от граждански агенции, разузнавателни служби, полиция и въоръжени сили по целия свят. През 2025 г. военното крило на НАТО сключи споразумение с Palantir за внедряване на системата ѝ Maven Smart System, която използва изкуствен интелект за наблюдение и насочване.

Мосли описа Maven като „огромен двигател на голяма част от европейската отбрана и европейските технологии, които, ако не са свързани с Maven, са по-малко ценни за Европа“ и допусна, че може да се направи повече заедно с НАТО в областта на споделянето и интегрирането на данни.

Въпреки това отношенията на Palantir с Европа са обтегнати, тъй като завръщането на президента Доналд Тръмп в Белия дом миналата година охлади трансатлантическите връзки и създаде пречки за американските технологични гиганти. Изпълнителният директор на Palantir Алекс Карп си изгради близки отношения с администрацията на Тръмп и се стреми да излъчва силен проамерикански образ.

Това допринесе за превръщането на компанията в олицетворение на технологичното господство на САЩ в очите на европейските лидери, които сега изразяват желанието си да намалят зависимостта си от американските компании и да насочат повече работа към местни компании в стремежа си към по-голяма технологичен суверенитет.

През юни Франция обяви, че националната ѝ разузнавателна агенция ще прекрати договора си с Palantir в полза на местен доставчик, а работата на компанията в рамките на британската здравна система предизвика критики от страна на британския парламент. Това от своя страна отвори вратата за европейски стартъпи да запълнят празнината, въпреки че Мосли до голяма степен отхвърли всякакви опасения.

„Колкото повече конкуренция има, толкова по-остра е оценката на това, което работи и какво не“, каза Мосли. „Това, от което се нуждаем, е конкуренция, която се случва реално между два продукта, които използват реални данни за реален проблем.“

Към тези предизвикателства се прибавят и редица предложени регламенти на Европейския съюз, целящи да освободят континента от зависимостта от чуждестранни доставчици на технологии.

Европейската комисия (ЕК) готви „пакет за технологичен суверенитет“, чийто Закон за развитието на облачните технологии и изкуствения интелект би ограничил възможността за обработка на чувствителни правителствени данни само до доставчици на облачни услуги и софтуер, които са изцяло под контрола на ЕС.

Законът все още е в процес на договаряне, но консенсусът сред европейските законодатели е, че достъпът до най-чувствителната информация трябва да бъде технически невъзможен за чуждестранни сили – включително САЩ.

Мосли призна, че някои по-големи западноевропейски държави наскоро са променили отношението си към продуктите на Palantir в негативна посока. Въпреки това той заяви, че други държави, включително Украйна, остават ангажирани да работят с компанията.

„Колкото повече на изток отивате, толкова по-ангажирани са клиентите и толкова по-сериозно подхождат към разгръщането на своите възможности с Palantir“, каза той. „Ако говорите с украинците, целият ми опит там през последните четири или пет години показва, че ви трябват неща, които работят, и ви трябват, защото ако ги нямате, сте мъртви. А въпросите, свързани със суверенитета, са второстепенни“, добавя Мосли.