5G технологията е по-енергийно ефективна от всички предходни технологии при многократното увеличение на потреблението на мобилния трафик. Този коментар направи Маргита Колчева, мениджър „Устойчиво развитие“ в Yettel, в предаването „Made in Green“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Тя съобщи, че след навлизането на 5G в България през 2021 г. трафикът в мрежата е нараснал повече от шест пъти, но растежът е изисквал само 46% повече енергия. „Ако през 2020 г. средно на човек месечно са се падали 3 гигабайта, то през 2025 г. те са достигнали 21 гигабайта“, обясни мениджърът.
По думите на Маргита Колчева модерните мрежи са по-ефективни при експлоатация, но изграждането на нови базови станции изисква ресурси и генерира емисии. „Средно между 1 и 1,3 тона въглероден отпечатък са необходими за създаването на една нова 5G базова станция, като най-голямата част от емисиите се генерират при производството на оборудването“, поясни тя. Колчева добави, че в много случаи обаче новата технология се внедрява върху вече съществуваща инфраструктура, което намалява необходимостта от изграждане на изцяло нови съоръжения.
Колчева заяви, че технологичният прогрес и навлизането на 5G в комуникациите неизбежно води до по-високо потребление, но целта на устойчивото развитие не е да ограничи развитието, а да го направи по-ефективно.
„Задачата на устойчивото развитие е да реши една математическа задача – как с минимално количество природни ресурси да продължаваме да се развиваме“, отбеляза тя.
Мениджърът посочи, че компанията и технологичният ѝ партньор имат 10-годишно споразумение за доставка на електроенергия от възобновяеми източници. „Средно 86% от електричеството ни вече е осигурено от възобновяеми източници“, каза още Маргита Колчева.
Тя подчерта, че телекомуникационният сектор следва принципите на кръговата икономика – намаляване на потреблението, повторно използване и едва накрая рециклиране, а когато е възможно отделни компоненти се използват като резервни части или се прехвърлят между компании от групата.
Според Колчева информационните и комуникационните технологии формират между 3% и 4% от глобалните въглеродни емисии, а телекомуникационните компании са значима част от този сектор. „В България усилията са насочени в две основни направления. Първата посока е да осигурим максимална енергийна ефективност на мрежата, а след това, когато няма как да стане още по-ефективна, да използваме енергия от възобновяеми източници“, очерта целите тя.
По думите ѝ при Yettel показателят за необходимата енергия за пренос на единица трафик се е подобрил около пет пъти в периода между 2020 и 2025 г.
По какъв начин AI влияе на избора за опазване на околната среда в новите телекомуникационни проекти? Как телекомуникационният сектор влияе върху климатичните цели на България?
Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Made in Green" може да намерите тук.


Ройтерс: Войната в Черно море се разширява и поставя на изпитание червените линии на НАТО
Защо всеки 2-и фиш за средна скорост пада в съда
Цените в България растат двойно по-бързо на месечна база от средното за еврозоната
България и Румъния също попадат в рисковата зона: ескалацията в Черно море тревожи корабособствениците
„Евростат“: България е с най-евтиния газ за бизнеса в ЕС, цените падат с 10,8%
Енергийният преход не трябва да става за сметка на индустрията
Уолстрийт не трепва пред избори: S&P 500 е на плюс след междинните вотове
Ще си извлекат ли републиканците поука от това поражение? Едва ли
Победата на демократите в САЩ поставят под риск бума на AI центровете за данни
Елиуд Кипчоге: За човека няма граници
Електрическа триколка доставя товари на недостъпни места
Легендата Ford Mustang Fastback се завръща с V8 и 360 к.с.
Volvo представи най-издръжливия камион в историята си
Много шофьори правят грешка при паркиране на кола с автоматик
Слабите места на Mercedes-Benz GLA на старо
Кандис Суейнпоъл обича да прекарва време с новия си Том Брейди
Посланието на САЩ към президента Тръмп
Путин губи контрол над Източна Европа, но може да спечели на Запад
МС дава над 1,1 млн. евро за семейства, чиито деца не са в детски градини