Каква ще е цената за енергетиката в България, за да остане в западния свят?

България няма особено големи възможности за избягване на енергийната криза в средносрочен план, като посоката на действие ще зависи в голяма степен и от предстоящите парламентарни избори. На страната ще са необходими до 24 месеца, за да може напълно да се възползва от газовите съоръжения, в които е инвестирала като терминала за втечнен природен газ при Александруполис в Гърция. Това каза в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria доц. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски".

"България трябва да издържи независимо от финансовата цена и да остане в групата на западния, демократичния, цивилизационен избор и свят. Това ще определи нашето бъдещо съществуване през останалата част от 21-и век, коментира той. – Ние трябва да демонстрираме изключително солидни цивилизационни умения да запазваме местоположението и устойчивостта си независимо от финансовата цена.“

Доц. Стойчев посочи, че сегашното служебно правителство трябва да изпрати до края на управлението си чрез енергетиката ясен сигнал, че България остава в западноевропейското и проатлантическото пространство.

Според него войната на Русия в Украйна за момента причинява само "частично неудобство" за България, но е възможно да се измисли механизъм за компенсиране на финансовите загуби за бизнеса от спирането на газа.

„Следващото правителство и парламент трябва да изготвят дългосрочна работна програма за ускорен икономически растеж, който да компенсира големите количества дълг, който ще се натрупа в отговор на енергийната криза. Могат да бъдат водени и преговори с Европейската комисия за такива компенсации, но не по-рано от приключването на конфликта, когато ще могат да бъдат изготвени пълни анализи“, смята анализаторът.

Стойчев определи като най-важните естествени енергийни партньори на България Гърция и Турция. Запитан за слотовете на LNG терминалите в Гърция, той обясни, че те се предоставят чрез търгова процедура и България може да очаква да заплаща повече за тях в конкуренция с други участници.

Доц. Стойчев потвърди, че няма решение на политическо ниво за спиране или забавяне на зелената сделка в България или по-широкия ЕС.

„Въглищните централи ще запазят голямата си роля в производството на електроенергия, докато продължава конфликта в Украйна. С преминаването на много бизнеси и домакинства от газ към ток България ще трябва да гарантира производството му, като паралелно трябва да продължат и всички проекти по изграждане на фотоволтаици, за да се намали зависимостта от ТЕЦ“, каза Стойчев.

Очакванията му са този процес да е постепенен, като за България продължи над десет години.

"Европа трябва да диверсифицира и увеличи инвестирането си за индустриите и за домакинствата - един от главните елементи е да отделим домакинствата от електроенергийната мрежа. Те искат да консумират енергията на социално достъпна цена и я ползват само за лично потребление – бизнесът е този, който трябва да получи мощната, но скъпа енергия от ТЕЦ-овете, защото той планира да произведе добавена стойност и да създаде работни места. Националният ни интерес е големите централи да започнат да захранват предимно индустриалните обекти, а благодарение на мерките за енергийна ефективност, покривни инсталации на соларни панели да се намали делът на домакинствата в потреблението на електроенергия, произведена по стандартните начини", вижда перспективите пред енергетиката у нас анализаторът.

Доц. Стойчев е на мнение, че България трябва да започне да разчита все повече на развитието на собствените си енергийни възможности и ресурси, като производството и употребата на биометан например.

Какъв е руският отговор на санкциите на Европа? Ще успее ли Русия след края на войната в Украйна да си върне престижа на доверен и стабилен доставчик на Европа? Ще продължи ли газовият ѝ шантаж спрямо Европа?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.