Колко дълго може Русия да води война в Украйна?

Русия също е използвала по-голямата част от предвоенния си запас от 3000-3500 ракети с обсег над 300 км, според Павел Лузин от Училището по право и дипломация Fletcher към университета Tufts. Русия вече премина към използването на своята система за противовъздушна отбрана С-300 за удари на далечни разстояния заради недостига на ракети.

На самата фронтова линия положението е също толкова тежко. През декември САЩ заявиха, че Русия може да поддържа сегашния си темп на артилерийски и ракетен огън само до началото на 2023 г., тъй като запасите от напълно изправни боеприпаси намаляват.

Загубите показват вероятни трудности при поддържането на нови офанзиви. „Те смятаха, че ще бъде като [анексирането на] Крим през 2014 г., когато на украинските части беше наредено да се оттеглят и никой не можеше да оспори това“, казва Дара Масикът, старши научен сътрудник в Rand Corporation. „Това обаче не се случи. Нямаше готов план Б и Москва го разбра в движение“, допълва тя.

Един евентуален източник на известно облекчение е Китай. Наскоро администрацията на президента на САЩ Джо Байдън изрази загриженост, че Китай ще започне да доставя оръжия на Русия, което ще намали натиска върху запасите от оръжия и боеприпаси.

Въпреки удара върху руските въоръжени сили, Путин не дава индикации, че е готов да отстъпи от целите си. Той очаква руската оръжейна индустрия да играе ключова роля в спечелването на войната. „От гледна точка на крайния резултат и нашата неизбежна победа има няколко неща, които са в основата на нашата победа. Това е единството и сплотеността на руския народ, това е смелостта и героизмът на нашите бойци на фронтовата линия и това е дело на военнопромишления комплекс“, коментира той преди време.

Разходите за отбрана ще скочат тази година, но увеличеното финансиране едва ли ще компенсира по-дълбоките проблеми в производствения цикъл, посочва Лузин. Подобно на много други индустрии, руските отбранителни фабрики разчитат на усъвършенствани полупроводници, произведени в чужбина, които страната сега няма право да внася заради санкциите.

При инспекция на свалени руски оръжия и оборудване въоръжените сили на Украйна откриват компоненти от домакински уреди като перални машини – индикация, че Русия се опитва да намери начин да компенсира недостига.

„Руската отбранителна индустрия няма да оцелее в сегашното си състояние в дългосрочен план“, прогнозира Лузин. „Те имат резерви от компоненти до 2025 г., но не за всичко. Производствените разходи вече са се увеличили значително. Не е ясно колко дълго чуждото оборудване ще продължи да работи. Това е зомби индустрия“, допълва той.

Дори при започване на нова офанзива в Източна Украйна и 300 000 резервисти, мобилизирани в армията, загубите на Русия означават, че вероятно на Русия ще ѝ липсва огромното превъзходство, необходимо за пробив, казват анализатори. „Те правят достатъчно, за да поддържат войната и да затруднят Украйна да си върне цялата нейна територия“, казва Роб Лий, старши сътрудник в Изследователския институт за външна политика. „Връщаме се обаче на въпроса дали правят достатъчно, за да осигурят качествено предимство, за да извършват нападателни операции и да постигнат някакъв реален успех“, допълва той.

Финанси

Миналия месец Путин гордо каза на своя икономически кабинет, че прогнозите за руски икономически колапс са се оказали неоснователни. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия спадна само с 2,1 процента, значително по-малко от свиването на САЩ по време на финансовата криза от 2007-2009 г., тъй като рекордните печалби от петрол и газ в размер на 11,6 трлн. рубли (168 млрд. долара) помогнаха на Кремъл да компенсира усилията на Запада да изключи Русия от глобалните пазари и вериги на доставки.

Последните данни обаче подсказват, че това постижение май е еднократно. През януари енергийните приходи на Русия спадат с 46 процента на годишна база, докато военните разходи продължават да растат и това значително увеличава дефицита.

Русия очаква приходите от енергия, които представляват около 40 процента от държавните приходи, да спаднат с 23 процента тази година на фона на опитите на Запада да наложи ембарго и ценови таван върху износа на петрол. Киевското училище по икономика очаква спадът да бъде два пъти по-голям.