Франция и Великобритания предлагат едномесечно примирие в Украйна

Франция и Великобритания предлагат частично едномесечно примирие между Русия и Украйна, което да не обхваща сухопътните боеве, заяви френският президент Еманюел Макрон пред вестник Le Figaro в неделя, цитиран от Ройтерс. 

Макрон заяви, че примирието ще обхване въздушните и морските военни действия и атаките върху енергийна инфраструктура.

По-рано през деня, преди срещата на върха за Украйна в Лондон, британският премиер Киър Стармър обяви, че Париж и Лондон работят върху "план" за прекратяване на боевете. „В случай на прекратяване на огъня ще бъде много трудно да се провери дали се спазват (бойните действия) по фронта“, каза Макрон, добавяйки, че фронтовата линия е равна на разстоянието между Париж и Будапеща.

Макрон е говорил пред Le Figaro, докато е летял за Лондон за срещата на европейските лидери, свикана от Стармър, за да се ускорят усилията за изготвяне на мирен план за Украйна.

Срещата на върха в Лондон се проведе два дни след срещата на украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом с президента на САЩ Доналд Тръмп, която завърши язвително. Световните лидери демонстрираха силна подкрепа на украинския лидер и обещаха да направят повече, за да помогнат на страната му.

Самият Стармър заяви след срещата на върха, че Европа ще се намеси като посредник на Зеленски, за да се опита да „спре сраженията“, съобщава Financial Times.

Той заяви, че Европа „трябва да свърши тежката работа“, но „усилията трябва да имат силна подкрепа от САЩ“.

Британският премиер и Макрон насърчават сделка, с която се надяват, че Тръмп ще осигури американска подкрепа за войските от европейската „коалиция на желаещите“, разположени за осигуряване на всяко прекратяване на огъня в Украйна.

Съгласно френско-британското предложение европейски сухопътни войски ще бъдат разположени в Украйна едва във втората фаза, заяви Макрон.

„През следващите седмици няма да има европейски войски на украинска земя“, цитира Le Figaro думите на Макрон.

„Въпросът е как да използваме това време, за да се опитаме да постигнем примирие, с преговори, които ще отнемат няколко седмици, и след това, след като бъде подписан мирът, с разполагане на (войски).“

От Даунинг стрийт са отказали коментар на интервюто на Макрон, но Стармър също е заявил, че Великобритания ще изпрати свои войски на място, ако бъде договорено прекратяване на огъня.

Зеленски, попитан дали е запознат с плана, заяви пред репортери в Лондон: „Наясно съм с всичко“. На летището, преди да се върне обратно в Украйна, той заяви, че вярва, че може да спаси отношенията си с Тръмп, но че разговорите трябва да продължат при закрити врата. 

Той повтори, че Украйна няма да отстъпи никаква територия на Русия като част от мирно споразумение, но заяви, че все още е готов да подпише споразумение за металите със САЩ и определи обсъждането в неделя с европейските лидери за изпращане на проект на мирен план в САЩ като ключово развитие.

Втората ключова част от европейския план ще включва именно подписването от Зеленски на предложеното споразумение за предоставяне на САЩ на дял от приходите от някои от запаси от ценни метали на Украйна, което ще даде на Вашингтон икономически дял в мирното споразумение. Тръмп искаше Зеленски да подпише споразумението във Вашингтон миналия петък.

„Съгласихме се да го подпишем и бяхме готови да го подпишем. И честно казано, вярвам, че Съединените щати също ще бъдат готови“, каза още Зеленски.

Много европейски държави не са склонни да се ангажират с изпращането на войски в Украйна в рамките на мисията, ръководена от Великобритания и Франция. Германия, Испания и Полша са сред страните, които досега не са предложили да се присъединят към „коалицията на желаещите“.

Стармър заяви, че „редица държави днес са посочили, че искат да бъдат част от плановете, които разработваме“, но отказа да ги назове поименно.

Той призова повече държави да се присъединят към усилията за поддържане на мира, за да убедят Тръмп, че Европа е сериозна.

В интервюто си Макрон заяви още, че страната му и други европейски държави трябва да харчат повече за отбрана. Той казва пред Le Figaro, че това може да означава в рамките на 3% до 3,5% от брутния вътрешен продукт. Европейската комисия също трябва да бъде по-иновативна при финансирането на разходите за отбрана, казва той.