Кабинетът ще поиска от Европейската комисия дерогация за разходите за отбрана, за да не се отчитат те при дефицита по бюджета на държавата.
На днешното си заседание правителството одобри Решение за отправяне на искане до Европейската комисия (ЕК) за активиране за България на национална клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж.
Преди дни, при посещението на председателя на Европейският съвет Антониу Коща в България, премиерът Росен Желязков направи анонса, като го обвърза с възможността страната ни да инвестира през следващите 4 години повече в отбрана, без да застрашава фискалната устойчивост.
Решението е обвързано със стратегическата необходимост Европейският съюз (ЕС) да увеличи отбранителния си капацитет в контекста на засиленото геополитическо напрежение и заплахите срещу европейската и глобалната сигурност. Решението е в съответствие и с приоритетите в Програмата за управление на Република България за периода 2025 - 2029 г., свързани с гарантиране на националната сигурност и отбрана и защита на националните интереси чрез активно участие в НАТО и ЕС, изграждане на системи за киберсигурност и противодействие на чуждестранните намеси в информационното пространство, както и за развитие на производствения капацитет на отбранителната индустрия, посочва се в решението на Министерския съвет.
Решението произтича и от Бялата книга на ЕК за европейска отбранителна способност, както и от Съобщението на ЕК относно отчитане на разходите за отбрана в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Комисията предлага, с оглед на извънредната геополитическа ситуация, да се даде възможност на държавите членки да направят по-високи разходи за отбрана до максимум 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо референтната 2021 година чрез координирано активиране на националната клауза за дерогация за период от 4 години, считано от 2025 г.
България ще прилага националната клауза за дерогация за разходи за отбрана, измерени по Класификацията на функциите на държавното управление (COFOG), в размер до 3% от БВП за годините от действието й с цел запазването на предвидимостта и устойчивостта на публичните финанси и спазването на правилата на европейската рамка за икономическо управление и националните фискални правила.
Активирането на такава клауза е в съответствие с европейските и национални стратегически цели и приоритети и носи обозрими ползи за сигурността и отбранителните способности на страната, уточняват от пресслужбата на кабинета.
С акта Министерският съвет упълномощава министъра на финансите да подпише от името на Република България и изпрати до Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия писмо, с което отправя искане за активиране за България на такава национална клауза за дерогация.
България ще поиска от Европейската комисия да се приеме Национална клауза за дерогация в областта на отбраната, заяви министър-председателят Росен Желязков. С тази национална клауза за дерогация в рамките на установената с критериите за дефицит разходите за отбрана няма да бъдат включвани по смисъла на Пакта за стабилност и растеж, уточни той и напомни, че България е била една от страните, които са предложили тази възможност.
През тази година разходите за отбрана са над два процента от брутния вътрешен продукт, а намеренията на правителството са да увеличи тези разходи, като се възползваме от възможността да се задейства клаузата за изключване от дефицит на проектите за превъоръжаване, които се изпълняват по инициативите на Европейския съюз за съвместно придобиване, отбеляза премиерът, цитиран от БТА. По думите му чрез тази дерогация и чрез координирано активиране на националната ни клауза, страната ни има възможност да инвестира повече за отбрана, при условие, че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен аспект. "Тези инвестиции ще са в размер до един процент и половина от брутния вътрешен продукт на годишна база, като референтната година е годината преди тази на войната в Украйна", каза още премиерът и допълни, че това важи за срок от 4 години.


Ройтерс: Войната в Черно море се разширява и поставя на изпитание червените линии на НАТО
Защо всеки 2-и фиш за средна скорост пада в съда
Цените в България растат двойно по-бързо на месечна база от средното за еврозоната
България и Румъния също попадат в рисковата зона: ескалацията в Черно море тревожи корабособствениците
„Евростат“: България е с най-евтиния газ за бизнеса в ЕС, цените падат с 10,8%
Енергийният преход не трябва да става за сметка на индустрията
Уолстрийт не трепва пред избори: S&P 500 е на плюс след междинните вотове
Ще си извлекат ли републиканците поука от това поражение? Едва ли
Победата на демократите в САЩ поставят под риск бума на AI центровете за данни
Елиуд Кипчоге: За човека няма граници
Електрическа триколка доставя товари на недостъпни места
Легендата Ford Mustang Fastback се завръща с V8 и 360 к.с.
Volvo представи най-издръжливия камион в историята си
Много шофьори правят грешка при паркиране на кола с автоматик
Слабите места на Mercedes-Benz GLA на старо
Путин губи контрол над Източна Европа, но може да спечели на Запад
МС дава над 1,1 млн. евро за семейства, чиито деца не са в детски градини
Как армията от хакери на Ким превърна Северна Корея в лидер в кражбите на криптовалути?
Величков: ПП и ДБ не са търсили подкрепа от Борисов, това отне гласове