НАТО не е готово за руските дронове

Евтини руски дронове, изработени от дърво и пяна, нахлуха във въздушното пространство на Полша тази седмица и бяха свалени с оръжейни системи на стойност милиони долари. Това подчертава липсата на подходяща подготовка от страна на НАТО за подобни заплахи, пише Politico.

Най-малко 19 дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша в сряда, което отбеляза „политически и военен тест от Русия. Много е добре, че Полша откри и свали дроновете“, както коментира Улрике Франке, старши политически сътрудник в Европейския съвет по външни отношения.

Действията на НАТО обаче бяха далеч по-малко ефективни от типичния отговор на Украйна. Алиансът свали около три дрона, докато Киев обикновено твърди, че процентът на прeхващане е между 80 и 90 на сто, като е изправен пред много по-големи атаки.

Франке добавя, че има несъответствие между евтиното оборудване на Русия и скъпия военен отговор на НАТО. „Какво ще правим, ще изпращаме F-16 и F-35 всеки път? Това не е устойчиво. Трябва да се екипираме по-добре със системи против дронове“, добавя Франке.

Заплахата от дроновете е много реална. Според Welt, сестринско издание на Politico от Axel Springer Group, пет дрона са насочени на директен полет към база на НАТО, преди да бъдат прехванати от холандски изтребители Lockheed Martin F-35. Съобщава се, че в операцията са участвали и самолет за презареждане на НАТО, италиански самолет за разузнаване и германска система за противовъздушна отбрана Patriot.

Това е оборудване за милиарди долари, което противодейства на евтините руски дронове "Гербера" - имитации на иранския Shahed, чието производство се оценява на 10 хил. долара. Това евтино проникване предизвика реакция на много високо ниво.

Полша се позова на чл. 4 от НАТО, който изисква членките на алианса да се свикат за спешни преговори. Както Полша, така и Латвия затвориха източното си въздушно пространство, а НАТО, според съобщенията, обмисля „отбранителни мерки“.

В сряда министърът на отбраната на Великобритания Джон Хили обяви, че ще попита висшето военно ръководство как Лондон може да помогне за укрепване на противовъздушната отбрана на НАТО над Полша. Украйна също предложи помощ.

„Полша поиска известна подкрепа, включително продължаващо внимателно наблюдение, повече разузнавателни средства, наблюдение и разузнаване, и повече противовъздушна отбрана“, коментира представител на НАТО.

Противовъздушната отбрана отдавна е определяна като един от основните пропуски в способностите на страните от НАТО. Европейският съюз (ЕС) насърчава страните да изразходват част от 150-те млрд. евро от заемите по механизма SAFE за противовъздушна отбрана.

Голяма част от тези пари обаче са насочени към много скъпи оръжия.

Самият украински президент Володимир Зеленски подчерта, че произведените в САЩ MIM-104 Patriot и френско-италианските системи за противовъздушна отбрана SAMP/T, всяка от които струва стотици милиони долари, не са разумен вариант за използване срещу евтините руски дронове-камикадзе.

Украйна не използва такова оборудване, за да противодейства на вълните от руски безпилотни летателни апарати. Вместо това тя е разработила свои собствени евтини контрадронове, за да сваля входящите руски заплахи.

Въпросът беше повдигнат в четвъртък по време на брифинг между генералния секретар на НАТО Марк Рюте и посланиците на ЕС в Брюксел - първият път, когато ръководител на алианса участва в подобна среща.

Някои се притесняват, че реакцията в сряда подчертава липсата на готовност на Запада. Военните от НАТО няма да могат редовно да използват F-35 за прихващане на подобни нашественици. „Самият Рюте заключи това и никой не възрази“, казва един от дипломатите, участвал в срещата.

Според Чарли Салониус-Пастернак, главен изпълнителен директор на базирания в Хелзинки мозъчен тръст Nordic West Office, адаптирането на реакцията на НАТО към масово произвежданото и евтино оборудване на Русия е отдавна закъсняло.

„Има ли поуки по отношение на това как да се проследяват и свалят много евтини дронове, което не включва ракета за милиони евро? Разбира се, но това не е нов урок“, казма той, като пита какво са направили основните политически сили в Европа по въпроса.

„Някои страни адаптират своите арсенали – тези, които усещат заплахите по-остро – но е необходимо известно време, за да се приложат бюджетни решения“, добавя той.

Някои от европейските отбранителни гиганти се опитват да се адаптират към бързо променящата се надпревара във въоръжаването с дронове. В края на август шведската група Saab представи нова евтина ракета, наречена Nimbrix, която неутрализира малки, нисколетящи безпилотни летателни апарати. Френската агенция за обществени поръчки на оръжие DGA също наскоро поръча демонстратор на лазерна система против дронове от група компании, включително MBDA, Safran, Thales и Cilas.

По-малките, иновативни компании обаче могат да имат проблеми с пробива на пазара. „Стартиращите компании постигнаха голям напредък по отношение на това, което е възможно. Все още не сме купили [това, което продават] в Европа“, казва Франке от Европейския съвет по външни отношения.

Предстоят две основни предизвикателства, когато става въпрос за защита срещу дронове, добавя тя. Първото е, че една система няма да може да парира всички заплахи. „По дефиниция ще ни е необходима многопластова защита, с електронни и кинетични контрамерки“, посочва Франке.

Другото е колко бързо се развиват технологиите. Както Украйна, така и Русия постоянно адаптират своите офанзивни и отбранителни дронове в технологична спирала. Украйна използва електронни контрамерки, както и произвежда хиляди дронове-прехващачи на месец. Украйна може да се изправи срещу стотици дронове на нощ, а защитниците унищожават по-голямата част от тях.

За европейските военни това ще изисква промяна от традиционните модели на снабдяване с малки партиди скъпи оръжия, посочва бившият началник на Генералния щаб на Франция генерал Тиери Буркхард.