Путин ще тества чл. 5 на НАТО преди 2030 г., според еврокомисаря по отбраната

Руският президент Владимир Путин ще се опита да изпробва действието на чл. 5 (на Вашингтонския договор за съвместна защита на държавите от НАТО) преди 2030 г., коментира днес еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилиус при представянето на решението на Европейската комисия (ЕК) за осигуряване на средства за подобряване на европейските отбранителни способности.

Той уточни, че това е оценката на европейската разузнавателна общност. "Като съдя по моя опит и с разбирането ми за логиката на Кремъл и на Русия, не виждам засега Путин да е готов да подпише каквото и да било мирно споразумение, въпреки усилията на Европейския съюз (ЕС) и на САЩ", казва Кубилиус, който е бил гражданин на СССР преди неговата родина Литва да обяви независимост през 1990 г. "Затова идва въпросът как можем да подкрепим украинските въоръжени сили и собствената си отбрана", обобщи той, цитиран от БТА.

Еврокомисарят призова предложението на ЕК за разпределение на 150 млрд. евро за отбрана да не бъде подлагано на обичайния 18-месечен законодателен процес в ЕС, а да бъде прието бързо, за да може плащанията да започнат през първото тримесечие на следващата година.

Дори онези страни от ЕС, които не искат заеми, ще участват в съвместните обществени поръчки, поясни Кубилиус. По неговите думи Великобритания и Канада проявяват силен интерес за участие в съвместните поръчки. 

Той съобщи, че през октомври комисията ще представи пътна карта за развитие на европейските отбранителни способности и ще изготви финансови разчети за посрещането на тези нужди. През юли еврокомисарят отбеляза, че между 2028 до 2035 г. се очаква европейските държави да осигурят за отбрана разходи за 4,2 трлн. евро.

Кубилиус поясни, че този разчет включва разходите, залегнали в следващия многогодишен бюджет на ЕС и ангажиментите към НАТО, договорени на срещата на алианса в Хага през юни за достигане на пет на сто от БВП разходи за отбрана в следващото десетилетие.

ЕК прие предварителното разпределение на 150 млрд. евро финансова помощ за укрепване на отбранителната готовност на ЕС. Стъпката е в рамките на програмата „Действия за сигурност за Европа“ (SAFE) и има за цел да стимулира отбранителните способности на Съюза и да помогне на държавите членки да се справят с критичните пропуски, както и да закупуват отбранителни продукти заедно.

Предвидената сума за България възлиза на малко под 3,3 млрд. евро.

Програмата SAFE бе приета от Съвета на ЕС през май 2025 г., като 19 държави членки, включително България, изразиха намерение да участват в нея.

SAFE ще предоставя дългосрочни, евтини заеми, за да помогне на страните от блока да закупят спешно необходимото отбранително оборудване. SAFE също така ще позволи на ЕС да продължи да подкрепя Украйна, като асоциира отбранителната си промишленост към инструмента от самото начало.

Програмата включва 10-годишен гратисен период за погасяване на заемите, конкурентни лихвени проценти и възможности за двустранни споразумения с трети държави.

Държавите членки вече могат да изготвят своите национални инвестиционни планове, в които да описват използването на евентуалната финансова помощ. Националните планове трябва да бъдат представени до края на ноември 2025 г. Комисията ще направи оценка, за да извърши първите плащания в началото на 2026 г. 

Програмата SAFE финансира покупките на боеприпаси, артилерийски системи, средства за пехотата, дронове, както и защита на инфраструктура, на комуникациите и развитие на инфраструктура с двойно предназначение. ЕС ще покрива също разходи за придобиването на подводници, транспортни самолети, системи за презареждане във въздуха, развитие на изкуствен интелект и за водене на бой в електронна среда.