Пет урока от безразсъдното изстрелване на дронове от Путин над Полша

Има поне пет урока, които Европа и САЩ трябва да извлекат от безпрецедентното решение на Русия да изстреля дронове над Полша като част от поредната масивна атака срещу Украйна. Всички те изискват незабавен отговор или преосмисляне, пише редакторът на Bloomberg Марк Чампиън.

Първо и най-важно: никой в бъдеще не трябва да отхвърля като абсурдна идеята, че Русия, която се бори толкова упорито в Украйна, би нападнала член на Организацията на Северноатлантическия договор. Тя току-що го направи. От началото на войната Владимир Путин ясно даде да се разбере, че разширяването на западния алианс с приемането на бившите страни от съветския блок е част от „основната причина“ за решението му да атакува съседна държава. Ако НАТО не се съобрази, той ще продължи да оказва натиск, не защото се страхува от нахлуване от Запада, а защото алиансът ограничава сферата на влияние, която той е решен да възстанови за Москва.

Второ, снощната атака подчертава очевидния факт, че Украйна е първата и най-добрата линия на отбрана на Европа срещу отмъстителна, ревизионистка Русия.

Замислете се за момент върху идеята на Путин в крайна сметка да му бъде позволено да постигне целите си в Украйна, като превземе – или всъщност получи като подарък – всички територии от Одеса на юг до Суми на североизток, докато в същото време наложи промяна на режима в Киев, която поставя на власт правителство, благосклонно към Москва. Случаят с Беларус ясно показва, че Путин не се нуждае от окупация на дадена страна, за да разположи там свои ракети, войски и противовъздушна отбрана, нито да насочи политиката ѝ към съседи, които смята за несговорчиви. Нападения с дронове, изстреляни от много по-близко разстояние – и следователно с по-малко време за реакция от страна на отбраната на НАТО – биха били само едно от дългия списък с инструменти, с които разполага за по-нататъшни усилия за дестабилизация.

Трето, както Филипс О'Брайън, специалист по въздушна мощ и професор по стратегически изследвания в Университета Сейнт Андрюс, Шотландия, написа в публикация в Substack в сряда, зависимостта на НАТО от скъпи самолети и ракети, за да свалят само част от над 10-те руски дрона, които пресякоха полското въздушно пространство, показва колко неподготвена остава отбраната на алианса след четири години война в съседство. „Бог да им помага, ако се сблъскат с 600 безпилотни летателни апарата и ракети в една нощ“, както е обичайно за Украйна, написа той.

Сега си задайте въпроса дали – след като преструктурира руската икономика за война и откри границите на волята и капацитета на Европа да окаже съпротива – Путин, който беше готов да нападне страна с размерите на Франция със сила, която е само част от тази, която разполага в момента в Украйна, би пропуснал възможността да използва тези инструменти.

Четвърто, тази война показа, че не е нужно Путин да нахлуе в дадена страна, за да я атакува. Това може да стане чрез кибератаки и саботаж или с ракети и дронове, изстреляни в количества, които само преди няколко години биха изглеждали невъзможни. Не е нужно Русия да бъде в непосредствена близост до дадена страна, за да я атакува, макар че това значително увеличава наличните ѝ възможности. Всъщност не е нужно Русия да нахлуе, за да тества НАТО и непоколебимостта на клаузата за колективна отбрана от член 5, която ѝ придава смисъл. Това тестване започна с това, което О'Брайън нарече „учебна атака“ на Москва срещу Полша.

Как ще реагират САЩ сега – дали с абсолютен и ясно изразен ангажимент за отбраната на Полша, или с нещо по-малко от това – ще бъде от решаващо значение. Това ще предреши дали Путин ще се оттегли, след като е получил отговора си, или ще продължи да проучва, за да намери още слабости, които да изложат и по този начин да унищожат един съюз, оказал се хартиен тигър, променяйки геополитическите изчисления в цяла Европа. Без значим ангажимент за сигурност от страна на САЩ, Путин ще бъде на път да успее там, където неговите предшественици в Кремъл, чак до Йосиф Сталин, са се провалили: да отдели Вашингтон от Европа и да направи Русия доминиращата военна сила на европейския континент.

Накрая, снощната атака с дронове на Русия срещу една от най-добре въоръжените държави членки на НАТО показва разрушителния ефект от военната неспособност на Европа и липсата на политическа воля от страна на САЩ. Комбинацията от тези фактори позволи на Русия да поеме инициативата в Украйна през тази година.

Американският президент Доналд Тръмп и другите съюзници на Киев в Европа и Азия трябваше да засилят икономическия и военния натиск върху Русия, като убедят Кремъл да влезе в преговори, които да доведат до трайно прекратяване на войната. Вместо това Путин, уверен в собствените си съюзи с Китай, Иран и Северна Корея, увеличава натиска върху Украйна и нейните поддръжници. Надеждата му е, че съюзниците на Киев или ще изоставят Украйна, или ще я убедят да се предаде пред военните цели на Путин и променения баланс на силите в Европа, който би последвал.

Това беше само предупредителен изстрел. Никой от тези крайни резултати не е необходим поради два фактора. Киев разполага с въоръжени сили – и в този момент също така с производствен капацитет за дронове и други критични оръжия, с които никоя европейска държава на запад от него не може да се надява да се съревновава в краткосрочен и средносрочен план. А Европа – когато е подкрепена от САЩ, все още разполага с повече от достатъчно ресурси, за да помогне на тези сили да спрат Путин в Украйна. Дронът сега е изцяло в ръцете на НАТО, завършва авторът.