Замисълът на провокациите на Русия с навлизането на дронове във въздушното пространство на страни членки на НАТО е да се намекне на тези страни да намалят или прекратят помощта си за Украйна, защото може да им се случи нещо непредвидено и на тях самите да са им нужни тези оръжия и бойна техника. Това заяви Васил Данов, капитан I ранг о.з., от Атлантическия съвет на България, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
„Полша, а след това Румъния и Финландия, активираха член четвърти от договора за НАТО, състояха се бързи съвещания между страните от Алианса, взе се решение да се излезе с всички дежурни средства за бързо реагиране и това беше направено. Дългосрочно, НАТО обяви операция „Източен страж“, а по линия на Европейския съюз също бяха отделени средства. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече тази дейност "стена срещу дронове“, припомни Данов.
Той отбеляза, че сериозната отбрана срещу дронове, която беше активизирана от алианса, засега се е оказала неефективна. „Използвайки опита на Украйна, държавите от НАТО тепърва ще разработват антидронови системи. Това вече се прави спешно, тъй като не е оправдано от финансова гледна точка един дрон, който струва между хиляда и 2 хил. долара да бъде свален с ракети Patriot, които струват стотици хиляди долари“, коментира Данов.
По думите му ЕС също отдели средства, първоначално между 6 и 7 млрд. евро, само за подготовката и началото на производството на дронове. „В операция „Източен страж“ са задействани да си сътрудничат и да развиват антидрон система всички страни от Източна Европа, които имат сухопътна или морска граница с Русия. Това са трите балтийски страни Литва, Латвия и Естония, Полша, Финландия, Румъния и България“, добави той.
Съветът му е да се изработи и внедри ефикасна и евтина система, подобна на атакуващите дронове, която обаче „да е технологично по-добра и ако е възможно – малко по-евтина“. Украинският президет Володимир Зеленски критикува НАТО по време на форум във Варшава, че много бавно реагира на заплахите на Русия. До три месеца Русия ще може да отговори на нашите иноваиции днес, а Европа се бави, каза той.
Данов обясни, че дроновете не биха могли да поразят дотолкова една държава, че тя да капитулира, но създават условия да бъде „ослепена“ противовъздушната ѝ отбрана, а също и да бъде въвлечена в излишни разходи на сили и средства, да бъдат разкрити нейните радари и пускови установки. „Тогава, с по-големи наземни ракети или ракети от изтребители, може да бъде нанесен сериозен удар на противовъздушната отбрана на атакуваната страна“, поясни той.
Според него, ако се случи това, влитането на самолети от военно-въздушните сили, на крилати и други ракети е по-лесно и това е предпоставка да започне „разгромът на държавата, която не е успяла ефикасно да спре дроновете, самолетите и ракетите на противника“.
Данов отбеляза, че дроновете имат две задачи – да нанесат поражения, каквито засега няма, и да играят диверсионна, идеологическа и политическа роля, като заплашват страните членки на НАТО и тестват отбраната им.
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ гледайте тук.


DARA награди победителката в първата "Евровизия Азия"
Седмичен хороскоп 16 ноември - 23 ноември 2026
Земетресение с магнитуд 3,2 край Смолян
Футболист на Черно море игра цял мач за България срещу Латвия
Варненецът Иван Иванов загуби на 1/4-финал в Португалия
Историята зове Европа да поеме ролята си по отношение на Украйна
Зеленски: САЩ предлагат членство в НАТО срещу Донбас
Технологичните гиганти ще плащат повече за ток след победата на демократите
Ferrari залага на ексклузивността в епохата на масовите електромобили
Инвеститорите в центрове за данни подценяват климатичните рискове
Защо над 60,000 италианци вече карат с "българската врътка"?
21-годишен VW Golf се продаде на половината от оригиналната цена
Как работи променливото предавателно число при новите волани
AI може да парализира автомобилната индустрия
Повечето шофьори забравят правилото за 3 секунди
Лозенец вече е недостъпен за младите семейства: Все повече хора ще живеят под наем
Тодор Джиков: Растящият дефицит и външният дълг повлияха на оценката на Standard & Poor’s
Димо Дренчев: Обещанията за по-ниски лихви по кредитите след подобряване на рейтинга се провалиха
Любомир Дацов: Има риск икономическият растеж да падне до минус 0,7% през 2028 г.