Страните от Персийския залив са изправени пред дилема заради Иран

Противоречащи си управленски цели

ОАЕ се противопоставят на всичко, което представлява Ислямската република. Целта на Техеран от 1979 г. насам е да изгони САЩ и Израел от Близкия изток и да въведе религиозна форма на управление и живот в целия мюсюлмански свят.

Същевременно ОАЕ изградиха успешен, напълно противоположен модел. Те забогатяха, като приветстваха западняците и техния начин на живот. През 2020 г. Емирствата, заедно с Бахрейн, Мароко и Судан, се присъединиха към Авраамовите споразумения, с което установиха официални дипломатически отношения с Израел.

За държавите от Персийския залив присъединяването към американско-израелската атака срещу друга мюсюлманска страна, макар и шиитска, не е лесен избор. Първо, не изглежда, че страните от региона биха могли лесно да действат във вече пренаселеното небе редом с американски и израелски самолети. Инцидентът с приятелски огън, при който кувейтските отбранителни части свалиха американски F-15, е предупреждение.

Освен това не е ясно дали държавите от Персийския залив биха имали същите цели в Иран като Израел, САЩ или дори иранците, които са противници на режима на аятоласите. Ето защо те се противопоставят на войната.

Сред възможните резултати от конфликта най-вероятните са и най-малко привлекателни за съседите на Иран. Пълен колапс на режима, който отваря пътя към демократично въстание например е също толкова вероятно да завърши с хаос и провалена държава. Това може да не тревожи Израел или САЩ, които имат предимството на дистанцията, но би бил кошмарен сценарий за държавите от Персийския залив и Турция.

Държавите от Персийския залив искат завръщане към стабилност. Идеален следвоенен Иран за тях е управляван от смирено продължение на настоящия режим, който се ограничава до опити да изгради „шиитски ислямизъм в една страна“, а не в целия Близък изток.

Най-лошият възможен резултат би бил ислямска република, чиито заместващи лидери виждат самото си оцеляване като победа и след това биха натиснали за регионална дестабилизация в опит да променят събитията в своя полза.

Това би довело до прехода на войната към втора фаза, която разчита на асиметрични средства, след като Иран изчерпи ракетните установки и други конвенционални военни инструменти. Тази точка може да бъде достигната по-рано, като се има предвид темпът на ракетния обстрел. Това би включвало активиране на посредници, като например хутите в Йемен и шиитските милиции в Ирак, както и клетки на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция по целия свят.

Катар например обяви във вторник, че са осъществени арести в две такива клетки, обвинени в шпионаж и саботаж.

Целта на Иран би била да преоформи войната в битка за бъдещето на по-широкия мюсюлмански Близък изток, като се възползва от симпатиите на сунитските ислямистки организации и призовава за по-широк джихад срещу Израел, САЩ и техните лакейски правителства в региона.

Това може да изглежда пресилено, като се има предвид враждебността между сунитските и шиитските ислямисти и настоящият гняв срещу Иран в Персийския залив. Ако обаче изборът е измежду подкрепата на Иран, от една страна, или на САЩ и Израел, от друга страна, за ислямистите спор няма.

Икономическа и продоволствена сигурност

Нищо от това, което се случва, не говори за сила от страна на ислямската република. Говори за отчаяние. Както обаче показват иначе безсмислените ѝ атаки срещу ОАЕ и другите държави от Персийския залив, посланието е, че Иран може и ще подпали региона, ако бъде принуден, дори в много по-лошото му състояние.

Страните от региона имат и други притеснения, свързани със затварянето на Ормузкия проток. От една страна, това са доставките на петрол и газ – ключови за икономиките им. От друга страна стои въпросът за продоволствената сигурност. Ситуацията е най-предизвикателната за държавите в региона след световната продоволствена криза през 2008 г., тъй като конфликтът с Иран заплашва пристанищата и нарушава корабоплаването, пише Ройтерс.

Войната е тест за стратегиите, приети след 2008 г., когато покачващите се цени на храните накараха страните от Персийския залив да преминат към политики, зависими от вноса, и наливането на средства в селскостопански инвестиции в чужбина.

Тази стратегия премахна предишни скъпи програми, които се стремяха да увеличат вътрешното производство на стратегически зърнени култури, противно на суровия климат и липсата на вода в региона. Саудитска Арабия например започна да намалява вътрешната си програма за отглеждане на пшеница през 2008 г. и вече е почти изцяло зависима от вноса.

С нарушеното глобално корабоплаване и затворените въздушни пространства в региона, който е на 80-90% зависим от вноса на храни, се очакват скокове на цените и недостиг на някои стоки. „Тъй като над 70% от хранителните продукти от страните от Персийския залив се внасят през Ормузкия проток, държавите са изправени пред недостиг, ако войната продължи“, коментира Нийл Куилиам, асоцииран сътрудник в мозъчния тръст Chatham House.

„Въпреки че страните от Персийския залив предприеха стъпки за диверсифициране на доставчиците и осигуряване на достатъчно запаси, за да издържат на прекъсвания, това може да продължи само няколко месеца. В този момент повишаването на цените и по-дългите срокове за доставка ще започнат да се отразяват на пазарите“, добавя той.

(Продължава на следващата страница)