Противоречащи си управленски цели
ОАЕ се противопоставят на всичко, което представлява Ислямската република. Целта на Техеран от 1979 г. насам е да изгони САЩ и Израел от Близкия изток и да въведе религиозна форма на управление и живот в целия мюсюлмански свят.
Същевременно ОАЕ изградиха успешен, напълно противоположен модел. Те забогатяха, като приветстваха западняците и техния начин на живот. През 2020 г. Емирствата, заедно с Бахрейн, Мароко и Судан, се присъединиха към Авраамовите споразумения, с което установиха официални дипломатически отношения с Израел.
За държавите от Персийския залив присъединяването към американско-израелската атака срещу друга мюсюлманска страна, макар и шиитска, не е лесен избор. Първо, не изглежда, че страните от региона биха могли лесно да действат във вече пренаселеното небе редом с американски и израелски самолети. Инцидентът с приятелски огън, при който кувейтските отбранителни части свалиха американски F-15, е предупреждение.
Освен това не е ясно дали държавите от Персийския залив биха имали същите цели в Иран като Израел, САЩ или дори иранците, които са противници на режима на аятоласите. Ето защо те се противопоставят на войната.
Сред възможните резултати от конфликта най-вероятните са и най-малко привлекателни за съседите на Иран. Пълен колапс на режима, който отваря пътя към демократично въстание например е също толкова вероятно да завърши с хаос и провалена държава. Това може да не тревожи Израел или САЩ, които имат предимството на дистанцията, но би бил кошмарен сценарий за държавите от Персийския залив и Турция.
Държавите от Персийския залив искат завръщане към стабилност. Идеален следвоенен Иран за тях е управляван от смирено продължение на настоящия режим, който се ограничава до опити да изгради „шиитски ислямизъм в една страна“, а не в целия Близък изток.
Най-лошият възможен резултат би бил ислямска република, чиито заместващи лидери виждат самото си оцеляване като победа и след това биха натиснали за регионална дестабилизация в опит да променят събитията в своя полза.
Това би довело до прехода на войната към втора фаза, която разчита на асиметрични средства, след като Иран изчерпи ракетните установки и други конвенционални военни инструменти. Тази точка може да бъде достигната по-рано, като се има предвид темпът на ракетния обстрел. Това би включвало активиране на посредници, като например хутите в Йемен и шиитските милиции в Ирак, както и клетки на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция по целия свят.
Катар например обяви във вторник, че са осъществени арести в две такива клетки, обвинени в шпионаж и саботаж.
Целта на Иран би била да преоформи войната в битка за бъдещето на по-широкия мюсюлмански Близък изток, като се възползва от симпатиите на сунитските ислямистки организации и призовава за по-широк джихад срещу Израел, САЩ и техните лакейски правителства в региона.
Това може да изглежда пресилено, като се има предвид враждебността между сунитските и шиитските ислямисти и настоящият гняв срещу Иран в Персийския залив. Ако обаче изборът е измежду подкрепата на Иран, от една страна, или на САЩ и Израел, от друга страна, за ислямистите спор няма.
Икономическа и продоволствена сигурност
Нищо от това, което се случва, не говори за сила от страна на ислямската република. Говори за отчаяние. Както обаче показват иначе безсмислените ѝ атаки срещу ОАЕ и другите държави от Персийския залив, посланието е, че Иран може и ще подпали региона, ако бъде принуден, дори в много по-лошото му състояние.
Страните от региона имат и други притеснения, свързани със затварянето на Ормузкия проток. От една страна, това са доставките на петрол и газ – ключови за икономиките им. От друга страна стои въпросът за продоволствената сигурност. Ситуацията е най-предизвикателната за държавите в региона след световната продоволствена криза през 2008 г., тъй като конфликтът с Иран заплашва пристанищата и нарушава корабоплаването, пише Ройтерс.
Войната е тест за стратегиите, приети след 2008 г., когато покачващите се цени на храните накараха страните от Персийския залив да преминат към политики, зависими от вноса, и наливането на средства в селскостопански инвестиции в чужбина.
Тази стратегия премахна предишни скъпи програми, които се стремяха да увеличат вътрешното производство на стратегически зърнени култури, противно на суровия климат и липсата на вода в региона. Саудитска Арабия например започна да намалява вътрешната си програма за отглеждане на пшеница през 2008 г. и вече е почти изцяло зависима от вноса.
С нарушеното глобално корабоплаване и затворените въздушни пространства в региона, който е на 80-90% зависим от вноса на храни, се очакват скокове на цените и недостиг на някои стоки. „Тъй като над 70% от хранителните продукти от страните от Персийския залив се внасят през Ормузкия проток, държавите са изправени пред недостиг, ако войната продължи“, коментира Нийл Куилиам, асоцииран сътрудник в мозъчния тръст Chatham House.
„Въпреки че страните от Персийския залив предприеха стъпки за диверсифициране на доставчиците и осигуряване на достатъчно запаси, за да издържат на прекъсвания, това може да продължи само няколко месеца. В този момент повишаването на цените и по-дългите срокове за доставка ще започнат да се отразяват на пазарите“, добавя той.
(Продължава на следващата страница)


„Ден на бягането“ събра лекоатлети от различни възрасти във Варна
Пристигнаха полските журналисти, които ще рекламират Варна, като туристическа дестинация
Погнаха състезателите и дрифтарите в Шумен
35 пияни и дрогирани шофьори спипа КАТ за ден
Увеличават парите за културни събития през лятото във Варна
Льо Брьон от AMI Lans: Европа загуби много състезания
Скъпият бензин изведе инфлацията в Канада до най-високото ѝ ниво от 2023 г.
Как Брекзит промени британската икономика и лирата за 10 години
FedHive: Компаниите трябва да си защитят данните за AI, част 2
FedHive: Компаниите трябва да си защитят данните за AI, част 1
Бензиностанция предложи награда за залавяне на крадец на гориво
Защо Bugatti Tourbillon използва самолетни гуми
Новата стратегия на Porsche: По-малко продажби, повече печалби
Дилъри връщат пари, ако пробегът на електромобил е по-малък от обявения
Ferrari Enzo стана най-скъпата кола, продадена в интернет
"Съзвездия" на Народния театър с аплодисменти на фестивала в Сибиу
Коста Стоянов: ДАНС и МВР носят отговорност за присъствието на Невзоров у нас
Константин Проданов: Обмисляме въвеждане на по-високи данъци за втори имот
Опозореният Андрю на лукс във Франция: Частен самолет, хубаво вино, плаж и боулинг
В кадър: Фестът в парк "Бедечка" събра близо 15 000 души


преди 3 месеца Всички тия страшни проблеми били едва ли не апокалипсис, а всъщност са пълна дреболия. Никаква опасност няма някакви радикали да се докопат до ядрено оръжие това е просто плашило за наивници. Инфраструктурата за ракети и уран не само че не трябва да се спира, а направо трябва да се остави да си работи необезпокоявано, защото била стабилна и под контрол. Управляващите не само не са проблем те били едва ли не пример за отговорност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 месеца Опа, трролът менте -Алехандро изпълзя. :) Как дела с вашими алкаши, тавариш? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 месеца Всички споменати проблемчета са НИЩО, в сравнение с проблемът ислямски радикали да придобият ядрено оръжие. Затова, цялата инфраструктура за произвидство на ракети и обогатяване на уран на аятоласите трябва да бъде нулирана. Заедно с аятоладите и тяхното управление. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 месеца В този обърнат смисъл религиозните им системи се тълкуват като умерени и насочени към мирно съжителство. Държавите поддържат добросъседски отношения, избягват конфликти и работят активно за регионална стабилност. Затова и сътрудничеството между тях се описва като партньорство, основано на общи ценности за развитие, мир и взаимно уважение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 месеца Вместо да следват модел на управление чрез ограничаване на ресурси, двете държави се представят като примери за развитие, които използват богатите си природни залежи, за да повишават благосъстоянието на населението. Те инвестират основно в образование, инфраструктура и социални програми, а не в оръжия. Населението им е добре образовано, икономически стабилно и има широк достъп до възможности за развитие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 месеца аятоласите изпълняват мо-та-мо системата на чекистuте от рассийката ... :))) ... нарича се "сила/управление чрез бедност" !! и двете държави буквално лежат в/у огромни залежи от ресурси , и двете държави инвестират в оръжия , и двете държави държат бедно и необразовано населението си , и двете изповядват некви правоверни крайни религии , и двете държави тормозят съседите си военно постоянно ... те затова са дружки !! отговор Сигнализирай за неуместен коментар