Докато европейската отбрана решава един проблем, се появява нов

Швеция, страната, която през 70-те години на миналия век представя наподобяващото танк комби Volvo на родителите, загрижени за безопасността, сега предлага на континентална Европа най-близкото нещо до бронирана машина на пехотата (БМП), с което разполага, пише Bloomberg.

Във фабриката на BAE Systems Plc в Швеция, където се произвежда CV90, може да се видят две насоки за бъдещето на европейската отбрана. Управляващият директор Томи Густафсон-Раск и екипът му в Йорншьолдсвик изглежда са намерили начин да преодолеят инерцията, която в продължение на десетилетия спъва усилията за консолидиране на европейските обществени поръчки за отбрана.

Лошата новина?

Дронове.

Предизвикателството пред европейските правителства вече е печално известно: Как да се превърне големият колективен европейски бюджет за отбрана (580 млрд. долара през 2025 г., което е над половината от разходите на САЩ и над два пъти повече от 190-те млн. долара на Москва) в нещо, наподобяващо съответното ниво на бойна мощ.

С опитите на Русия да разшири границите си със сила, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп е зает да сгъва американския чадър за сигурност над континента, проблемът е неотложен. Европейските лидери винаги са знаели какво е необходимо. Те са изградили набор от специализирани агенции, за да насърчат съвместното производство и снабдяване за отбрана. И въпреки това, в по-голямата си част, те се провалиха.

Проблемът не е само в това, че националните правителства не са склонни да се откажат от работните места и техническите познания, които идват с производството на собствени оръжейни системи. Това винаги ще бъде така. Нито пък е само в това, че регионалните гиганти като френската Dassault Aviation SA и доминираната от Германия Airbus SE – които в момента се затрудняват да произведат заедно европейски изтребител от шесто поколение – намират сътрудничеството за трудно.

Разходи за отбрана на САЩ, Европа, Китай и Русия. Графика: Bloomberg

Другият основен проблем със съвместните програми е, че националните министерства на отбраната настояват за множество уникални спецификации за своите поръчки. Това дълбоко нарушава икономиите при скоростта, мащаба, поддръжката и оперативната съвместимост, които съвместните обществени поръчки целят да постигнат.

Според Густафсон-Раск отнема до една година, за да се тества CV90 за устойчивост срещу противопехотни мини. Превозното средство трябва да бъде напълно сглобено и екипирано преди взривните тестове - обикновено в два кръга - за да се определи какво се случва не само с каросерията, но и с все по-сложния набор от сензори.

В момента, в който пристигне втори клиент с нов списък с желания и изисквания, тези резултати вече не са валидни. Така че трябва да се произведе и тества ново превозно средство, което отнема още една година.

Подобни забавяния бяха поносими, когато правителствата вярваха, както и след 1989 г., че голяма европейска сухопътна война е немислима. Сега те са неприемливи.

Когато ръководителите на шведската, финландската, норвежката и датската армия посещават Йорншьолдсвик през януари 2024 г., те прекъсват търговската кампания на компанията, за да кажат, че се нуждаят бързо от стотици допълнителни БМП, които са по-леки от танковете и са оборудвани с оръдия с по-малък калибър.

Така че, вместо да работи по нови спецификации, компанията предлага да достави версията, която вече произвеждаше за Нидерландия.

„Един армейски офицер ми каза, че ако е добре за нидерландците, е добре и за нас“, изтъква Густафсон-Раск. „До известна степен мисля, че Европа се е събудила. Ако имате работещо производство, използвайте го“, добавя той.

Бизнесът вече процъфтява, когато четиримата потенциални купувачи, към които впоследствие се присъединяват Литва и Естония, подписват писмо за намерение. Компанията твърди, че е инвестирала 300 млн. долара в обекта през последните пет години, като предстоят още 150 млн. долара.

За това време производството е нараснало четворно; приходите са се увеличили до 1,21 млрд. долара през 2024 г. от малко над 200 млн. долара през 2020 г. Работната сила се е увеличила драстично, достигайки 2600 души от 750 през 2020 г.

Не навреди и фактът, че украинските войници харесаха 50-те CV90, които Швеция им даде през 2023 г., главно заради вниманието ѝ, подобно на Volvo, към защитата на човешкия живот. Въпреки че тези превозни средства станаха мишени на руските атаки, няма данни за загинали украински войници в CV90.

Тук се появява и голямото безпокойство за европейската отбрана. Новите огневи системи на CV90 могат автоматично да откриват вражеска дулна светлина, да я анализират за вида на оръжието и съответно да предприемат правилните контрамерки. Но тази свръхсъвременна система не е проектирана за дронове, които нямат дулна светлина за проследяване. Инженерите тук и на други места едва сега започват да търсят отговор на предизвикателството, което представляват дроновете.

За разлика от главния изпълнителен директор на Rheinmetall AG Армин Папергер, който през март отхвърли украинските производители на дронове, Густафсон-Раск признава значението на заплахата. Той също така открито признава, че никой няма отговор на въпроса.

Не е изненадващо, че Густафсон-Раск не смята, че това прави продуктите му остарели. Докато армиите искат да могат да пробиват вражески линии и да завземат територия, ще се нуждаят от бойни машини и танкове – така че ще се намери решение на заплахата от дронове, точно както щитът някога е следвал меча. Задачата, според негог, е да се проектира „мрежа от системи“, в която платформи като CV90 се превръщат в мобилни сили за борба с дронове.

Въпреки това, възходът на евтините бойни дронове повдига някои големи въпроси относно това къде европейските министерства на отбраната трябва да съсредоточат ограничените си средства за обществени поръчки. BAE Systems Hägglunds казва, че регистрира поръчки на 600 броя CV90, като предстоят стотици други. Това са договори за милиарди евро.

Естония, която е силно изложена на заплахата от Русия, чисто географски, се оттегли от ангажимента да предостави 500 млн. евро за покупка на CV90 в началото на април. Министърът на отбраната Хано Певкур заяви, че намалената полезност на бронираните машини на бойните полета на Украйна показва, че за него е по-разумно да закупи допълнителни дронове и противоракетна отбрана, отколкото да замени бойните машини с бронирана техника.

Густафсон-Раск вероятно е прав като казва, че е въпрос на време производителите на оръжие да намерят начини да защитят скъпите бронирани машини от дронове, които се продават за 1000 долара. Но Певкур със сигурност е бил прав и за това, че Естония, по-специално, не може да си позволи да чака. Всъщност, въпросът на Европа как да консолидира обществените поръчки между повече от две дузини държави бързо отстъпва на друг, още по-належащ: Какво да купим – и от какво да се откажем – в ерата на война, доминирана от дронове?