Разговорът Путин–Тръмп: различни версии за войната и малко надежда за пробив

Руският президент Владимир Путин вероятно е използвал телефонния си разговор с американския държавен глава Доналд Тръмп на 8 септември, за да наложи своето изопачено представяне на ситуацията на бойното поле, пише Институтът за изучаване на войната в свой коментар.

Съветникът на руския президент Юрий Ушаков заяви на 8 септември, че Путин и Тръмп са обсъдили резултатите от срещата на Путин на 6 септември със специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф и бившия старши съветник на американския президент Джаред Кушнер, както и перспективите за прекратяване на войната. Ушаков заяви, че Путин е представил на Тръмп „обективен и изчерпателен“ преглед на ситуацията на бойното поле в Украйна и е обяснил начините, по които САЩ могат бързо да разрешат конфликта.

Всъщност разбирането на Путин за войната е сериозно изкривено от систематичните лъжи на руската армия, което окуражава Путин да настоява за своите максималистични искания, коментират от Института. Путин редовно отправя абсурдни и преувеличени твърдения за руския напредък на бойното поле, за да изгради наратив за непрекъснат и неизбежен руски военен успех.

Вероятно Путин е използвал разговора с Тръмп, за да представи своята изкривена картина на фронта в опит да убеди Тръмп, че САЩ трябва да принудят Украйна да се подчини на руските искания, уж преди ситуацията на бойното поле в Украйна да се влоши.

Висши служители на Кремъл повториха твърденията на Путин за ситуацията на бойното поле и засилиха изискванията на Путин за капитулация на Украйна. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че ситуацията за Украйна се влошава с всеки изминал ден и че руските условия за мир ще стават все по-тежки с продължаването на войната.

Руският външен министър Сергей Лавров от своя страна каза, че американските преговарящи признават „реалностите на място“ и че преговорите трябва да се насочат към „коренните причини“ за руската война в Украйна – израз, който Кремъл често използва, за да обсъжда първоначалните си военни цели от 2021 и 2022 г.

Изявленията на представителите на Кремъл показват, че преговорната позиция на Путин не се е променила, откакто през ноември 2025 г. САЩ предложиха мирен план от 28 точки, който беше изключително благоприятен за Русия, въпреки факта, че ходът на войната се е променил значително в полза на Украйна.

Путин няма интерес от мир – а Тръмп попада в капана му

Всичко сочи, че мисията, с която заминаха Уиткоф и Къшнър за Москва – да тласнат към примирие във войната в Украйна, ще претърпи същата съдба като предишните им усилия, пише и британският Independent. Тръмп, както обикновено, заяви пълна увереност в двойката и обяви, че "имаме идея за мир" – идея, която остава напълно неясна. Изненадващото в случая е новото раздвижване на американската дипломатическа активност в региона, след период, в който Тръмп изглеждаше видимо изгубил интерес към Украйна.

Мотивите зад тази инициатива обаче изглеждат далеч по-прагматични, отколкото хуманитарни. С наближаващите междинни избори в САЩ и продължаващия застой в преговорите за Газа, Тръмп има нужда от осезаем дипломатически успех, а слагането край на войната би облекчило и глобалната икономика – цените на зърното и енергоресурсите биха се нормализирали с възобновяването на украинския и руския износ.

На този фон не е за подценяване и признанието на Ушаков, че по време на разговорите в Москва подробно са обсъждани "мащабни, взаимно изгодни съвместни проекти" между Русия и Америка – реторика, която опасно напомня на сделката за ценни минерали със самата Украйна и на нефтената сделка, наложена наскоро на Венецуела.

Всичко това подсказва, че Путин може отново да е открил начин да насърчи Вашингтон да притисне Киев към унизителни отстъпки, без самият той да се отказва от стратегическата цел за възстановяване на руско/съветско влияние в Източна Европа, пише още Independent. Доказателство за това е засилващата се руска военна кампания срещу цивилното население и инфраструктура – железници, електропроводи, водоснабдяване – а вече и срещу символи на украинската култура: печатници за учебници и Успенската катедрала в Киев, определена от Зеленски като едно от най-тежките престъпления срещу християнското наследство.

Заключението е мрачно: нито Путин, нито Зеленски виждат основание да се откажат от военния път в полза на реалистично дипломатическо споразумение точно сега. Затова не се очакват конкретни предложения за примирие. Войната вероятно ще продължи поне до 2027 г., превръщайки се в перманентен конфликт, в който никоя от страните не е способна да нанесе решаващ удар – а цена от около 25 хил. убити месечно продължава да изглежда поносима и за двете страни, стига да не означава поражение.

Новите ръководители на армията се готвят за тежка зима

Междувременно Украйна се готви за месеци тежки боеве около ключовите крепости в Донецка област, които стоят в основата на руските военни цели. Това е и първото голямо изпитание за новия върховен главнокомандващ Михайло Драпатий и неговия обновен команден състав. Руските сили, разполагащи с числено превъзходство, бавно напредват към т.нар. "крепостен пояс" – градовете Славянск и Краматорск, чието превземане би довело Москва съвсем близо до целта ѝ да завладее цялата индустриализирана Донецка област, пише Ройтерс.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че очаква войната да продължи през цялата зима, а съдбата на остатъка от Донецка област – около 15-20% от територията ѝ, които Украйна отказва да предаде въпреки исканията на Путин – определи като "въпросът на тази война".

Руските сили вече са на по-малко от 15 км от Славянск и Краматорск, а двата града търпят засилващи се удари с дронове камикадзе и управляеми бомби. Според военния анализатор Майкъл Кофман септември и октомври биха могли да се окажат месеците с най-интензивни боеве тази година, тъй като влошаващите се метеорологични условия правят дроновете по-малко ефективни и Русия обикновено се опитва да върне мобилността на бойното поле чрез механизирани щурмове. Той обаче отбелязва, че Украйна вече е изградила солидна отбрана срещу подобни атаки, посочвайки провалената руска офанзива край обсадения град Доброполие през юли.

Отбраната на Донецка област вече е поверена на двама от най-известните украински командири — Андрий Билецки от Трети армейски корпус и Денис Прокопенко от Първи корпус на Националната гвардия "Азов", които се ползват с репутацията на изградили дисциплинирани и технологично напреднали части. Тяхното повишение отразява по-широка реформа на Драпатий, който – за разлика от критикувания за съветски стил на управление предшественик Сирски – делегира повече правомощия на оперативно ниво с цел по-голяма съгласуваност на източната отбрана.

Украйна навлиза в есенната кампания, стъпвайки на скромни успехи – Киев обяви, че си е върнал над 700 кв. км територия на югоизток чрез продължила с месеци "прецизна" контраофанзива, а анализаторите посочват и признаци за успешна операция на корпуса на Билецки край стратегическия град Лиман. Въпреки това украинската армия все още изпитва недостиг на жива сила за мащабни настъпателни операции, а системата за набор остава разядена от корупция и лошо управление – проблем, който новото ръководство още не е решило.

Путин заяви наскоро, че Русия печели войната и няма съмнение, че украинците ще "рухнат". Анализаторите обаче смятат, че Москва все още не е намерила ефективно решение срещу базираната на дронове украинска отбрана, а перспективите ѝ за успех отвъд тактическо ниво остават съмнителни.

Ударите продължават

Украински дронове са нанесли удари по нефтен терминал в южния руски град Новоросийск през нощта на 9 септември, съобщиха канали за наблюдение, цитирани от украинските медии.

Нефтеният терминал е пламнал след удара по време на нощната атака, посочва независимият руски новинарски канал „Астра“.

Жилищна сграда в града също е била повредена при украинските удари, съобщи каналът, позовавайки се на кадри от очевидци.

Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко потвърди, че е имало атака с украински дронове, като заяви, че отломки от свалените дронове са паднали на „територията на предприятия“ и в близост до жилищна сграда, без да уточни на кои места.

През нощта руски дрон е ударил многоетажна жилищна сграда в един от районите на Харков, съобщи кметът на града Терехов в Telegram.

„Потвърдено е, че вражески боен дрон е ударил многоетажна сграда в района „Киевски“, написа той.

По-рано кметът съобщи, че е бил ударен и склад в Холоднохирския район.

По-късно Терехов уточни: „Ударът е поразил покрива на пететажна сграда, като е повредил около дузина прозорци. Няма постъпили съобщения за жертви.“