Investor Coffee Break: Д-р Владимир Пожарашки

В рубриката Investor Coffee Break представяме успешни личности от бизнеса, изкуството и спорта от по-различен ъгъл. Как балансират между професионален и личен живот, какви са техните интереси и хобита и кои са важните теми в обществото днес според тях – очаквайте всяка седмица в Investor Coffee Break.

Д-р Владимир Пожарашки е психотерапевт и автор на книги.

- Представете се накратко – какво работите и какво харесвате в работата си?  
 
- Накратко – лекувам. Лекувам психиката, най-финото и загадъчно нещо на света, което само се опитваме да разберем. В опитите за разбиране включвам и себе си. И точно това харесвам в работата си – че имам безценната възможност да изследвам психиката в хода на приключението „лечение“.

Д-р Владимир Пожарашки

Снимка: Тони Тончев

Д-р Владимир Пожарашки е психотерапевт. Работи ежедневно със сериозна психична патология и тя е част от неговото „професионално и философско изследване, чиято същност преминава оттатък патологията и е изследване на човека и живота“, както казва той. По образование е лекар - завършил е медицина в София през 1991 г. Работил е като лекар по специалността „Образна диагностика“ в „Пирогов“. Завършва Института за Неорайхианска аналитична психотерапия в София. Впоследствие се обучава в още три психотелесни метода. Практикува Телесна, аналитична психотерапия. Личният му блог е „Човек среща Човека“.

- Как постигате баланс между работа и личен живот?

- Опитвам се. Намирам това за най-верния отговор. Има стара формула за почивката: 1. За една година - един месец почивка; 2. За всяко тримесечие до четиримесечие - една седмица почивка; 3. За всеки месец - по един дълъг уикенд (петък-понеделник); 4. Денят свършва най-късно в 18.00. Да, за да съм честен, все още опитвам, особено с точка две. С другите се справям.

- Как си представяте живота си, когато приключите с професионалния си път?

- Не си го представям, защото няма по-сигурен път към разочарованието от очакването. Ако е рекъл Бог, ще дойде и краят на професионалния път. Ще дойде друг.

- Дайте ни предложение за здравословен навик, който да развиваме.

- Да, думата „предложение“ е уместна. Важно е да сме безкомпромисни с всичко, което замърсява психиката ни – собствени нагласи, поведения, отношения, взаимоотношения, хора, места, работа... всичко. На мястото на болните веднага се установяват здрави такива.

- Съвет за справяне със стреса?

- Не съветвам, но може отново да предложа. На първо място - това е разбирането, че стресът не е нещо външно, а начинът, по който възприемаме несгодите, неуменията си и съответно неспособността си за адаптация. Стресът е първият симптом, а често и аларма. На второ място поставям отговорността да разберем какво ни пречи и да се задействаме към адаптация. На трето място - да се избавим от нереалистичните си нагласи, очакванията и „филмите“ в главите си.

- Любима дестинация за почивка?

- Вкъщи. Вкъщи е раят и центърът на света. Моля, разбирайте „вкъщи“ не само директно, а и метафорично. Всеки ден пътешествам из различни човешки истории, чувства и преживявания. Прекрасно е, но всяко пътешествие е както изкусително изследване, така и изморително пътуване. Нямам нужда да отида някъде, за да си почивам. Отивам някъде, за да се разхождам. Обожавам Европа - стара, културна Европа, носител на много цивилизован ресурс за едно прекрасно бъдеще. И ми се струва, че рискуваме да изгубим това бъдеще.

- Препоръчайте ни свой любим филм или сериал.

- Не обичам сериали, историята става лепкава, но обичам безумно много документални филми. Уважавам много документалистите. То е като да напишеш образователна книга в картинки. „Матрицата“, „Междузвездни войни“, „Аватар“, „Бразилия“, „Селестинското пророчество“, „Звезден прах“, „Златният компас“ и много други визионерски филми ме вдъхновяват. Зная, че за много хора звучат като несериозни детски приказки, но това е повърхностно разбиране за ползвани изразни средства. Приказката е многопластово изразно средство.

Нямам любим филм, но може би някакъв фаворит е „Човекът от земята“ (The Man from Earth, 2007) Това е нискобюджетен и така пренебрегван гигант в киноизкуството, където няма нищо зрелищно, освен идеята. Сниман е в една стая. В този филм реалност и приказка (фантастика) са толкова елегантно преплитащи се, а персонажите, както и зрителят - толкова шокирани от изживяването, че се прокрадва другото измерение – голямото време. Като в моноспектакъл в театъра. Харесва ми, когато спектакълът идва от идеята. Само много добро изпълнение може да я предаде завладяващо.

- Любима книга/и?

- Всички. Невъзможно ми е да класирам, защото всяка книга е своеобразен личен прозорец към света на автора. Ние наблюдаваме света и себе си. През всеки чифт очи животът наблюдава самия себе си. Може би любимите ми книги казват много, там между редовете, а може ми ме възхищават „богатите“ книги - онези с толкова висока концентрация на идеи или случване, че потъваш в тяхното приключение. От прочита на такава книга излизаш различен. Използвам случая, за да съобщя, че наскоро излезе и втората моя книга – „Изгубената богиня“ – едно изследване на женското начало и енергия и преглед на най-важните архетипни образи на женското начало в цивилизацията ни.

- Музика?

- Ооо, тук съм „всеядно“. Освен балканска чалга, която категорично не е моята музика като звучене и заявка, слушам от българска народна музика през всякаква етно и съвременна музика, много класическа до суинг и джаз. Обожавам да откривам непознати стилове, автори и изпълнения. Като едно културално пътешествие е музиката за мен през исторически и локални пластове на цивилизацията. Музиката говори.

- Хоби?

- Животът. Не спирам да колекционирам изживявания. Всякакви. Или всъщност моето хоби е да опитвам да разбера живота, и затова изследвам непрекъснато.

- На коя кауза е нужно да обърнем внимание?

- Човека. Хората са вгледани в пари, преживявания, имоти, успехи или неуспехи, радости и страдания, имоти, бижута, вещи, технологии, кариери и какво ли още не, но изгубват себе си в този все по-разнообразен външен свят. За съжаление, в него все по-рядко се срещат човеци, а все по-често изгубени хора. Да, човекът става все по-видима и значима кауза за мен.

- Как се информирате?

- Чета, слушам, общувам. Не всичко и не с всеки. Избирам, като всеки самоуважаващ се човек. Като че ли с възрастта си изградих филтър за стойностно и нестойностно. Само като се докосна до нещо, го усещам и знам в коя информация да вляза и в коя не, коя е за мен и коя не е, кой автор и коя медия са стойностни и самоуважаващи се.

- Коя тема да следим в следващите месеци?

- Моята тема е „Човекът“ и неслучайно я поставям тук с главна буква и няма да е тема само за месеци. Разгръщам я в статиите в блога си, в книгите си, в работата си и в преподаването, за което все повече ме канят. Даже броят на интервютата в медии и лекции в мероприятия нараства в последните години и ме поставя пред казуса да осмисля живеенето си още по-ясно. Не виждам друг истински, стойностен смисъл, освен Човека. Това съм аз, това е и всеки четящ тези редове. Това сме ние, а с това - обществото и културата, в която живеем и които изграждаме всеки ден.

От Човека тръгва и в него свършва всичко, в неговите преживяване и качеството им, а така – в живота му. Това за мен е смислен смисъл. Днес почти никой не се интересува от Човека, а всъщност от парите му, енергията му, способностите му, живота му. Почти всички се интересуват да вземат от човека, а не да му дадат – истина, здраве, смисъл, възможност за автентичност. Всички искат човекът да е удобен, полезен, добре изглеждащ и вградим в обществото, но че това е опаковка, която на малцина прави впечатление. Ето всичко това е нужно да се промени по здрав начин.

- Как пиете кафето си?

- Бавно и с удоволствие, с радост.

- Кой е коледният подарък, който никога няма да забравите?

- Внукът ми. Това е животът - аз, ти, всеки един от нас. А децата са на всички и у тях е бъдещето, чиито основи ние градим. Коледният подарък, който ме замисли отново за смисъла. Вещи имам много, купуват се, подаряват се, ползват се, но животът - ето това е смислен смисъл. Не го ползваш, а го живееш!