ЕК и МВФ ще отпуснат още 6,3 млрд. евро от помощта за Гърция

Европейската комисия (ЕК) и Международният валутен фонд (МВФ) се споразумяха да отпуснат още 6,3 млрд. евро от помощта за Гърция, съобщава говорителят на еврокомисаря за икономическите и финансовите въпроси Оли Рен Саймън О'Конър, цитиран от БТА.

"Публикувахме резултатите от поредния анализ на състоянието на гръцката икономика в рамките на изпълнението на втората програма за стабилизация. Резултатите сочат, че страната е постигнала значителен успех в сравнение с предишното проучване, което бе през юли миналата година", отбелязва О'Конър.

По думите му Атина е осигурила икономическа стабилност и надеждност на бюджетната и данъчната политика, финансовият сектор е стабилизиран, извършва се втора рекапитализация на банковия сектор, а също и реформи, насочени към повишаване на конкурентоспособността и създаване на нови работни места.

Въпреки положените усилия обаче Гърция е изправена пред още трудности, посочва се в доклада на Еврокомисията. Един от ключовите проблеми е нарастващият дял на проблемните кредити в балансите на банките, което се отразява негативно на бавно възстановяващата се икономика. През 2013 г. „лошите“ кредити се увеличиха до 33,1%.

Брюксел прогнозира, че тази година Гърция ще излезе от рецесията. За цялата година се очаква икономически растеж от 0,6%. За следващата година ЕК прогнозира, че гръцкият БВП ще ускори растежа си до 2,9%, а през 2016 г. - до 3,7%.

БВП на Гърция се сви с около 25% през последните шест години. Според доклада на ЕК обаче икономиката вече е стигнала дъното.

В документа се посочва, че една от ключовите фискални цели – постигането на първичен бюджетен излишък през 2013 г., е частично изпълнена благодарение на значителното намаление на социалните разходи и усвояването на средствата от Европейския съюз (ЕС).

Тази година Атина ще преследва още по-висока цел за първичния излишък, заложена от кредиторите на страната, посочва Еврокомисията.

Фондът за рекапитализация на банките в Гърция разполага с 11 млрд. евро, които ще се пазят за всеки случай, ако финансовите институции имат нужда от помощ, за да се справят с проблемните кредити.

Банките от южната ни съседка вече излизат на пазарите, за да наберат средства, след като централната банка на страната излезе с доклад, че те имат нужда от 6,4 млрд. евро допълнителен капитал.

Очаква се в скоро време Гърция да започне и преговори с кредиторите за облекчаване на дълговото бреме. Ако не се предприемат допълнителни мерки, дълговете на страната, които в момента възлизат на 177% от БВП, ще спаднат до 125% от БВП през 2022 г.

Държавите от еврозоната по принцип са против ново опрощаване на задължения, но е възможно кредиторите на Атина да понижат лихвите по спасителните заеми и да удължат сроковете им за връщане.