Според него отрицателните лихви по депозитите за малка икономика като българската в дългосрочен план не са ползотворни. Банките в момента може би на оценяват правилно риска, а в България депозитите продължават да бъдат най-традиционна алтернатива за спестявания.
"Свръхликвидността помогна на банките у нас да не продължават да живеят от лихвения марж. Ниските и отрицателни лихви не притискат до такава степен банковия сектор в момента. Наличието на добрата ликвидност осигурява стабилност във времето. Така се мисли повече за клиентски ориентираните решения. Всички банки в България продължават да печелят основно от лихви", посочи Заманов.
По неговите думи е добре фирмите да управляват разумно ликвидността си. Хубавото на парите е, че те не губят стойността си, ако бъдат инвестирани в правилно. Но инфлационната загуба съществува.
Заманов обясни, че едно обучение, което те учи на логика и факти, помага.
"Ядрената физика ме научи да чета цифрите и да правя логически извод на база на фактите, както и на дисциплина да следваш всяка стъпка на самия процес. Макроикономиката помага за дългосрочната визия и стратегия. Така се създава здрава основа", добави той.
Според него тогава бизнесът минава на заден план, а човешкото - на преден.
„Външните фактори те караха да променяш бизнеса си и да стигнеш до устоите на живота", сподели още Заманов.


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Алесандра Амброзио получи приказно предложение за брак
ЦСКА се промъкна до плейоф на ЛЕ след загуба с 1:3 от Макаби Тел Авив
София сред най-евтините европейски градове за уикенд туризъм
преди 6 години Ей, Ванка, къде се загуби, бре човек ! Толкова ми липсваха твоите задълбочени анализи ! Докога тези аматьори от И н в е c т o p ще те публикуват без хонорар... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години 3% ръст си е окей. По-голям ръст може да взриви инфлацията и сериозно да вдигне разходите на фирмите и домакинствата. А другите ще ги настигнем когато ги настигнем. Това не е състезание. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Българският лев има добри и лоши свойства. Най-лошото свойство на лева е нямането на пълна икономическа стойност.По отношение най-лошото свойство на лева, възможни са 2 варианта за емитиране на лева:1. Емитиране на лева без защита срещу щети от неговото най-лошо свойство.2. Емитиране на лева със защита срещу щети от неговото най-лошо свойство.Особено важно за обществения просперитет е прилагане на правилния вариант за емитиране на лева.Сега българската централна банка емитира лева без защита срещу щети от неговото най-лошо свойство.При въведения неправилен вариант за емитиране на лева, колкото е по-голям българския икономически растеж толкова повече са щетите. Грешката на централната банка създава страдания за българите. Възникващите щети подсигуряват политическия провал на правителството на Бойко Борисов.Има лица с илюзия, че щетите от грешката на централната банка няма да са и за тях.Устойчивият държавен просперитет е възможен, когато централната банка емитира пари със защита срещу тяхното най-лошо свойство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години За светлото бъдеще се грижат политиците, за светлото минало историците, за светлото настояще журналистите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар