Фалитът на туроператори - нежелан, но очакван

Само за една година в България несъстоятелност обявиха две туроператорски фирми, а трета беше замесена в скандал, заради искане за повторно плащане от страна на туристите. В чужбина примерите за подобни банкрути са многобройни, а експертите у нас очакват още фалити. Те обаче не се ангажират с прогноза кога и как ще се случат те, но се възприемат като естествен процес от недалновидно управление на фирмите, които подценяват тежката икономическа ситуация.

Представители на бранша са единодушни, че самият фалит не е най-голямата драма, а по-скоро липсата на отговорност от страна на държавата за икономическите последици от него.

След като миналата есен „Алма тур“ обяви несъстоятелност, тази година също станахме свидетели на фалит в туристическия бранш, след като в края на август туроператорът "Бългериан Вип Турс" обяви, че прекратява дейността си.

Горчивият опит трябваше да доведе до поуки и до конкретни мерки, които да защитят интересите на туристите на българска територия, попаднали в подобна нежелана ситуация, като се има предвид, че законът ясно регламентира задействането на туристическата застраховка.

Потърсихме позицията на бизнеса и на специалисти в бранша, които да коментират доколко ситуацията от тази година повтаря миналогодишната и кой ще плати за икономическите загуби, щетите за туристите и не на последно място за накърнения имидж на страната ни като туристическа дестинация.

Експертите и представителите на реалния бизнес в туризма се обединяват от общата теза, че подобни банкрути са нежелателни, но очаквани и трябва да се работи върху защитни механизми, които да смекчават загубите при подобен неблагоприятен развой.

Още преди "Бългериан Вип Турс" да обяви несъстоятелност председателят на асоциацията на туроператорите в България Ирена Георгиева прогнозира пред Investor.bg предстоящо редуциране на туроператорите и туристическите агенции в България. Като основен аргумент тя посочи ниското потребление не само на туристически услуги в условията на икономическа криза, но и новите тежести за бранша, които влизат в сила от догодина. Георгиева спомена за риска от повишената застраховката за туроператорите, увеличената стойност на летищните такси, горивата и други фактори, които правят все по-трудна пазарната обстановка за участниците, предлагащи туристически услуги.

Във всички случаи обаче трябва да е ясно, че фалитът е една нормална пазарна ситуация – нежелана, но нормална, а не извънредна, коментира тя. За да оцелееш на този пазар, е необходим компетентен мениджмънт, защото фактът, че туристическите фирми боравят с голямо количество оборотни средства в повечето случаи заблуждава и в комбинацията с лошо управление, води до банкрут.

Истината е, че в туристическия бранш, както и в много други сфери, работят много фирми, които нямат достатъчно ресурси и капацитет да развиват бизнеса си и очакванията им са нереалистично високи. И тъй като в туризма, за да оцелее една фирма, работи с малък марж на печалбата, в някои случаи подценената пазарна ситуация, просто води до фалит, разсъждава експертът.

За съжаление у нас липсва информация за икономическото състояние на дружествата, опериращи в туризма, никой не е задължен да обявява данните за фирмата си и няма информация за това. Няма и ясни критерии за търговците на туристически услуги.

Според председателя на асоциацията правилната политика е отговорността да се носи от изпращащия туроператор. На следващо място е редно пазарните механизми да действат по-добре, така че да продължат работа само коректните фирми, които имат лицензирана дейност, защото сега има много туроператори, работещи без лиценз, които не фигурират в листата на министерството на икономиката.

Директорът на Институт за анализ и оценки в туризма Румен Драганов представи различна позиция за това кой трябва да поеме отговорността и да плати щетите в подобна ситуация. Според него е време да приемем фалита за нещо нормално още повече, когато очакваме над 600 фалита на фирми от различни сфери до края на годината, заради кризата.

Акцентът в държавната политика трябва да е върху това да се уреди въпросът за това кой плаща сметката. Тази година за втори път ставаме свидетели на фалит на туроператор у нас и за втори път българското законодателство не защитава интересите на туристите. Драганов цитира българското и европейското законодателство, според които на българска територия посрещащият туроператор носи пълната отговорност за своите контрагенти чрез сключената застрахователна полица.