Очертава се “глад” за квалифицирани кадри до няколко години

За 76% от ключовите длъжности в предприятията у нас се изисква висше образование, а за останалите 24% работодателите очакват специалисти със средно образование, придобито в професионална гимназия.

В същото време се наблюдава отлив на кандидати за обучение в професионални училища, което създава все по-голяма пропаст между търсенето и предлагането на работна ръка с определена квалификация и умения.

Това показват разработените до момента в рамките на изпълнявания от БСК проект по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 17 секторни модела, които включват 206 професионални стандарта на ключови за развитието на фирмите длъжности. Те ще бъдат част от бъдещата Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. Предстои до края на 2014 г. да бъдат разработени общо 600 модела на длъжности и професионални стандарти за 50 професии и специалности, съобщават от камарата.

До 2020 г. в Европа над 40% от работниците трябва да са с висше образование, за да може да се отговори на икономическите тенденции, са препоръките на Европейската комисия. България и сега, и тогава ще изостава от този показател, като прогнозата е у нас висшистите през 2020 г. да достигнат 34%. Към момента едва 23% от всички българи в работоспособна възраст са висшисти, се посочва в изследването на БСК.

В анализа на стопанската камара се цитира и изследване на екип на McKinsey, който показва, че недостигът на кадри с висока квалификация, отговаряща на нуждите на бизнеса, ще бъде една от най-отчетливите тенденции на пазара на труда през следващото десетилетие. Работодателите ще имат нужда от 18 млн. повече служители с висше образование, отколкото ще има на пазара на труда през 2020 година. Най-силно недостигът ще се усети в Южна Европа.

Същевременно, ще има свръх голям брой служители с ниска и средна квалификация. Тази тенденция означава висока безработица, натиск към по-ниско заплащане и, същевременно - “глад” за квалифицирани кадри.

Освен сериозно разминаване между търсене и предлагане на човешки ресурси с определена квалификация, данните от разработените секторни модели показват и диспропорции по отношение на изискваните умения. Все по-голямо внимание се обръща на т.нар. „меки умения“ (33% от всички описани), които практически отсъстват от учебните програми – и в средното, и във висшето образование. Сред меките умения най-ценни за работодателите са „ефективност“ (31%) и „постигане на резултати“ (30%), следвани от „въздействие и влияние“ (17%), „взаимоотношения“ (14%) и „познавателни умения“ (8%).

По отношение на компетенциите на ключовите длъжности най-търсени (64%) са специфичните компетенции, следвани от основните (24%), а с най-малък дял са управленските компетенции (12%). Сред валидните за всички секторни модели компетенции са: лидерство, работа в екип, ориентация към резултат, управление на проекти, умения за общуване, изграждане на взаимоотношения, грижа за клиента, осигуряване на качество, адаптивност, стратегическо мислене, ефективност.