Здравеопазването през 2012 – важните реформи в застой

За фиаското със забраната за пушене

От 1 юни чрез Закона за здравето управляващите успяха да въведат пълна забрана за пушене на закрити обществени места. След като години наред, след приемането на страната ни в Европейския съюз, забраната беше отлагана по ред причини, 2012-а година ще се запомни с това, че управляващите наложиха забраната за цигарения дим.

За малко обаче тя да падне в последните дни на календарната година заради мощното лоби на „пушачите“ в парламента. С организирани протести и „директни договорки“ с депутати, беше направен опит да се върне стрият режим, но в последна сметка защитниците на забраната удържаха фронта и забраната оцеля.

Разбира се, догодина се очаква последната дума на Народното събрание, което ще реши въпроса окончателно.

Реално свършената работа

Мандатът на четвъртия здравен министър в това правителство - Десислава Атанасова, се очертава да премине без реформи. Самата тя обяви няколко инициативи за промяна в сектора, като даде да се разбере, че мащабните реформи остават в бъдещето. Тя успя да осъществи мерки, които не са нови, а по-скоро бързи и сравнително лесни решения и срещат обществена и експертна защита без да пораждат сериозни дискусии.

Още в първите си дни като министър Атанасова обяви за свои приоритети премахването на избора на екип в болниците, отпадането на тавана от 180 хиляди лева за лечение на деца в чужбина, увеличението на заплатите в спешната помощ. И до края на календарната 2012 година успя да ги осъществи. Но „болните” проблеми на здравеопазването остават отворени.

Истината за здравния сектор беше изказана от финансовия министър Симеон Дянков, който заяви, че колкото и пари да се наливат в сектора, без кардинални реформи, няма да има подобрение. И така проблемът с неефективните разходи за здраве изпревари този с недостига на средства.

А иначе България остава на опашката по редица показатели, свързани със здравната статистика. Страната ни има най-ниския процент от БВП, отделян за здравеопазване, в сравнение с останалите страни в ЕС – едва 4 на сто. По показателя за това колко пари плащат българите за медикаменти от джоба си и колко се дават от фондовете също сме на последно място.