А кой ще спре контрабандата

Бивши митничари твърдят, че у нас няма фиктивен износ на български цигари. "Всичко от "Булгартабак" се изнася с охрана и се следи всяко късче. Прекалено много хора участват в цялата процедура, за да става нелегално", аргументират се те. Цялата документацията около експорта на тютюневите изделия на холдинга е изрядна, уловката обаче е, че не всеки дистрибутор се допуска да изкупува цигари на холдинга за износ, за които не се плаща акциз и ДДС.

"Ако нямаш нужните връзки с правителството, холдингът те размотава с години и работи само с отбрани прекупвачи", разказват източници на Investor.bg.

Иначе, съвсем отделна тема е какво се случва с папиросите, когато минат нашата граница. Големият въпрос е реализират ли се в държавата, която е посочена в документите, или след време се връщат нелегално у нас?

Митничарите ни единствено могат да проверят дали пратката е пристигнала до държавата, която е вписана по документи, чрез т.нар. "електронен пад". При тръгване на камиона с цигари в този документ самият митничар вписва какви количества от Европейския съюз влизат в страната или съответно излизат и пускат предизвестие към колегите си.

По този начин на митниците ще се знае предварително какви стоки да очакват в страната си и да ги обмитят, предстои да влязат в страната и ще се преценява дали те трябва да бъдат проверявани на място.

Друг "любим" канал е директно да се внасят цигари от т. нар. милитаризирани зони като Либия, Ирак и др., които имат огромни заводи за производство на папироси. Там обаче директно се пазариш със съответния генерал за цената на стоката и задължителните рушвети за всички по "линията". Същият този генерал урежда след това и безпроблемното напускане на стоката. У нас цигарите отново влизат омотани в дрехи или сред плодове и зеленчуци.  

Граничарите все още"страдат" и от така наречените "куфарни търговци", предимно на границата с Гърция с Турция, но техният принос към общия дял е нищожен. Това са български търговци, които най-често у нас са собственици на кафенета или малки магазинчета. Те отскачат до южните ни съседки, където закупуват цигари от безмитните магазини. Цената им там е значително по-ниска, защото се предлагат без акциз и ДДС и след това в камионетки препълнени с дини или други зеленчуци ги внасят у нас.

Законът за акцизите и данъчните складове позволява за лична консумация българи да могат внасят цигари от безмитните магазини на съседните ни страни, но летвата е 2 кутии цигари на човек, ако се пренася по суша и 10 кутии, ако българинът се връща със самолет в родината си. От Турция по-голяма част от цигарите, са от безмитен магазин, който се намира на ГКПП Капъкуле. Масово обаче цигари на черно, предназначени за Германия, но стигнали до Турция, се пласират у нас.

Парадоксалното е, че контрабандните цигари, идващи от Гърция преди това са изминали дълъг път - най-често са произведени някъде в Китай. Митничари дори посочиха, че е възможно тяхното производство да става и на кораби в открито море. Обикновено става дума за по-неизвестни търговски марки, но пък с много ниска себестойност - около 30 евроцента.

Друга разновидност на тази схема е когато същите тези родни занаятчии, внасящи редовно зарзават от съседните ни държави, придобият трайни връзки и контакти с местни дилъри на контрабандни цигари, които се навъртат около борсите и тържищата. Печалбата при тази схема за българските търговци, внасящи на черно, е далеч по-голяма, защото дилърите продават на цени, в пъти по-ниски отколкото върви стоката във фришоповете.