Кризата в Крим и последствията за България

Основните пера във вноса ни от Украйна са въглища и брикети; полупроводници и други продукти от желязо, стомана и чугун; нефтени масла; ядрено гориво; части за ж.п. превозни средства; минерални торове. Повечето от тези стоки са суровини или междинни стоки, които се включват в съответните индустриални производства в България. Т.е. ефектите от трусове или дори спиране на доставките на тези стоки ще има пряк ефект върху местната индустрия, която зависи от тях, поне в краткосрочен план, докато се преориентират към алтернативни доставчици. Предвид множеството въпросителни, които са поставени пред бъдещето на Украйна, е напълно възможно такъв процес вече да е в ход.

По принцип ефектите от рязкото обезценяване на местната валута (каквото наблюдаваме в момента в Украйна и което би продължило при задълбочаване на кризата) би следвало да доведе до намаляване на вноса. Това е така, защото местните вносители купуват чужда валута за вносните си покупки, което пък ги прави уязвими към обезценка – в един момент се оказва, че местната валута, с която разполагат, вече купува много по-малко чужда, която им е необходима за вноса (при презумпцията, че повечето такива сделки се сключват в международни валути като долар и евро).

България изнася за Украйна основно нефтени продукти и медикаменти (общо над 50% от износа). С дял от 2-3% в износа ни за Украйна са различни пластмасови изделия; химически продукти; електрически акумулатори; хладилници и фризери; цимент; кафе; необработен тютюн.

Потенциалните негативни ефекти върху износните ни пера ще зависят не само от динамиката на местната валута, но и от ефектите от кризата върху местния бизнес и потребление. Нефтените изделия се използват както от бизнеса, така и от крайните потребители. Останалите пера от българския износ за Украйна са основно потребителски стоки. Фармацевтичният бранш е относително неподатлив на икономическата конюнктура (т.е. потреблението там не зависи от състоянието на икономиката и доходите), но при останалите елементи на българския износ за Украйна може да се очаква намаляване на износа.

Туризъм в България

Украинците са един от най-големите пазари за туристи в България извън ЕС, като техният дял в общите посещения на чужденци в България прехвърля 6% през 2013 година (379 444 посещения, от които болшинството са с цел туризъм). Прави впечатление, че броят на входящите  посещения от Украйна расте стабилно последните години, което може да се обясни и с масовите покупки от украинци на ваканционни имоти в България преди кризата.

Този канал на влияние също потенциално е с относително висок отрицателен ефект за България, тъй като туризмът последните години е един от растящите отрасли и то благодарение точно на такива пазари като украинския. Нормално е при криза от такъв мащаб туристическите пътувания да намалеят. В същото време, туроператори предвиждат известно туширане на очакваното намаление на туристите от повече посещения на ваканционните домове (под формата на повече прекарано време в тях и от повече хора), както и продължаващ ръст на покупките на такива домове. Като цяло, обаче, сумарният ефект върху туристическият поток вероятно ще е отрицателен.