Ръст на заплатите и спестовността – ръка за ръка в България вече 10 години

На фона на целия регион обаче и тук изоставаме – с най-голямо нетно финансово благосъстояние са чехите – средно по 7 312 евро, следвани от хърватите (6335) и словаците (близо 5000).
 

При боравенето с данни за средни стойности обаче винаги трябва да се има предвид разпределението на доходите. Това означава, че докато някои домакинства успяват да натрупват благосъстояние, други далеч не са в такава ситуация. В случая трябва да се уточни още, че се говори само за финансови активи – депозити, пари в брой, инвестиции в ценни книжа, но не се отчитат недвижими и движими вещи като жилища, вили и автомобили.

Учим ли се да спестяваме?

Ако продължим с изчисленията по данните от анализа на UniCredit по посока дял на финансовите активи като дял от брутния вътрешен продукт, можем да видим себе си в далеч по-интересна светлина – оказва се, че в България населението има най-голяма склонност към спестяване, при това под формата на финансови активи.

Между 2004 и 2014 година нетните финансови активи на населението като дял от брутния вътрешен продукт се увеличават с 80 на сто при средна стойност за региона от 25%. Това може да означава, че спестяваме под формата на пари в брой или в банкови депозити. Подобен сценарий обаче не е непременно добра светлина, тъй като показва, че хората се въздържат да харчат спестяванията си, а това задържа на ниско ниво вътрешното потребление.

Свитото потребление от своя страна лишава от една страна държавния бюджет от приходи, а от друга – възпрепятства ускоряването на икономическата активност, а така и по-бързото увеличение на заплатите в икономиката.

Силно впечатление правят данните за Турция и Русия – при ръстове на средната заплата от съответно 30% и 240% и увеличаване на нетното финансово благосъстояние на глава от населението с 52 и 193%, нетните финансови активи на гражданите бележат спад в последното десетилетие. Това е сигнал за две тенденции – от една страна домакинствата поемат нови дългове, от друга – не задържат финансови активи и се насочват към потребление.

Склонността към спестяване крие рискове за икономиката – по линия на вътрешното потребление. Това се вижда от едновременната тенденция за трупане на все повече депозити в банките и за зацикляне на оборотите на вътрешния пазар. Така от гледна точка на икономиката спестяванията в момента играят роля на спирачка и трябва да бъдат насочени към пазара. От гледна точка на отделното домакинство обаче едва ли има по-добър начин да се предпазим от шокове от натрупването на буфери за непредвидени ситуации.