Десетилетия наред децентрализацията на управлението у нас буксува

Единствената изпълнена мярка в плана за децентрализация на държавното управление на България е изготвянето на годишния доклад за управлението му. Това става ясно от доклада, публикуван на страницата на портала за обществено обсъждане.

Политиката по децентрализацията започва още с приемането на сега действащата Конституция през 1991 година. Десетилетия след това обаче още са валидни изводите, че не са реализирани ключови реформи по прехвърляне на ресурси и правомощия към местните власти и че няма напредък в преструктурирането на общинските услуги, направени след анализ на програмата за децентрализация в периода 2010 – 2013 година.

Докладът за изпълнението на мерките отчита малко на брой и преди всичко неизпълнени мерки от предишните програми за децентрализация. Особено важни за процеса мерки се отлагат във времето, посочват авторите на документа.

От заложените в плановете за 2014 и 2015 година обаче положението е същото – от шест мерки със срок за изпълнение през миналата година е реализирана само една и то свързаната с изготвяне на доклад за изпълнението на програмата. Частични са резултатите по една от заложените цели, а останалите четири не са изпълнени. От осем мерки със срок на изпълнение 2014 – 2015 година в процес на изпълнение са пет мерки, а по останалите три още не са предприети действия.

По този начин изпълнението на програмата през миналата година се изчислява на 28,5 на сто.

В качествено отношение най-висока непосредствена тежест има мярката за разширяването на приходната база на общините чрез предоставяне на допълнителни източници от данъка върху доходите на физическите лица. По нея обаче има единствено изготвен анализ на съвместна група между финансовото министерство и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), но така и не е постигнато съгласие по вариантите за администрирането на общинския данък върху доходите на физическите лица.

Няма изпълнение и на мерки, предвиждащи повишаване на общинските правомощия – по отношение назначаването на училищните директори, за осигуряване на конституционно определената самостоятелност на общинските бюджети, както и гарантиране на собствена сфера на общински компетенции.

Частични постижения има по отношение на увеличаването на приходите в общинските бюджети от управление на имоти, които са културна ценност. През миналата година на съответните общини са прехвърлени 3 имота от Министерството на културата, 33 имота, които са били шапката на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи и 46 имота на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Новите собственици на тези имоти са общо 15 общини. Изпълнението на тази мярка продължава и през 2015 г.

В доклада за изпълнение на мерките за децентрализация е включена и статистика за останалите държави от ЕС. Данните показват, че по-богатите европейски държави имат по-висок дял на общинските приходи в общия брутен вътрешен продукт. Особено видно е това в Дания, Швеция и Финландия, които се характеризират с най-висока степен на децентрализация.

Препоръката в доклада е да бъдат направени промени в Закона за местните данъци и такси, чрез които да се разшири собствената приходна база на общините. Трябва да бъде подготвена и приета нова Стратегия за децентрализация и програма за нейното изпълнение.

„В тях да бъдат формулирани конкретни количествени мерки, които да придвижат децентрализацията в България до средните за ЕС равнища“, се казва още в документа.