Призракът на хлорното пиле*

Ако споразумението премахне търговските ограничения, много вероятно е този "каубойски" модел да се установи и в Европа. Просто защото американският модел е по-адаптивен при непознати условия - до голяма степен благодарение на принципа „първо действай, после питай“ (shoot first, ask later).

Тази склонност към риска и нежелание да се съобразява с регулациите и в момента осигурява немалко предимства на американския бизнес зад граница - най-вече в областта на биотехнологиите и генното инженерство.

В същото време ЕК не изглежда особено загрижена от възможните рискове, които споразумението крие. Всъщност Европа дори и сега няма единно становище за преговорите със САЩ - разнобой, който работи в полза на американската позиция.

Обикновено последствията от политическите договори се проследяват чрез т. нар. impact study - проучвания на очакваните ефекти - като те се правят преди сключването на договорите. В случая с TTIP Европейската комисия също възложи провеждането на такова impact study. Но то изобщо не се ангажира с въздействието върху земеделието. Впоследствие грешката бе поправена – но твърде късно, защото преговорите вече бяха в доста напреднал стадий.

Най-важният извод от това изследване бе, че между 40 и 50 процента от замърсяването на атмосферата с въглероден диоксид се пада на земеделското производство, като към това трябва се прибавят и пораженията върху околната среда (включително ерозията на земята), причинявани от животновъдството, маркетинга и транспорта на земеделски продукти.

Но да се върнем към особено спорния въпрос – дали телешкото с хормони и хлорните пилета трябва да се продават свободно на европейските пазари?

Бившият европейски комисар по търговията Карел де Хухт твърди, че изобщо не е преговарял на тази тема, същото повтаря сега и неговата наследничка Сесилия Малстрьом. Не е съвсем ясно защо Брюксел няма позиция по тази тема, и защо продължава да отстъпва пред интересите на американските производители - както вече се получи по отношение на генномодифицираните храни (всяка страна сама да си решава дали да разреши вноса им), за пестицидите, за специалната екотакса за петрола, произвеждан от шистови пясъци, и за прословутите хлорни пилета.

Европейската комисия засега не успява да хвърли светлина върху въпроса как ще се процедира с хранителните продукти от клонирани животни, или със спорната употреба на хормона ractopamine за угояване на свинете, или за шепата различни стероиди и хормони, с които в Америка отглеждат телетата, или за хормона rBGH, който кравите получават, за да дават повече мляко... А тази европейска колебливост и несигурност е вратичка, през която целеустремените американски лобита вече проникват (Monsanto в частност успя да наложи своята политика по отношение на вноса на генномодифицирана царевица).

В допълнение към това растат и опасенията, че отмяната на митата за зърнени, млечни и месни продукти ще има много сериозни последици за европейските производители. Техният експорт може драстично да падне за сметка на износа на генномодифицирана пшеница и соя от САЩ.