"Изтичането на мозъци" от България и Румъния помага на Германия

Още по-голям брой български лекари поемат по същия път. Днес страната, която има близо 7 млн. души население, разполага само с 28 хил. лекари. Преди 7 години те са били 35 хил. Германските клиники печелят предимно от притока на специалисти от Източна Европа.

"Някои региони в Германия нямаше да имат медицински персонал, ако не бяха лекарите, които идват тук от Източна Европа“, твърди Джалид Сехули, директор на гинекологичното отделение в Charité. Роден в семейството на марокански емигранти в Берлин, Сехули харесва мултикултурния екип на болничното заведение. „Главният ми лекар е от България, Брайку идва от Румъния и имаме асистент, който също е от България. Всички тези колеги имат много добро образование, говорят езици и бързо се учат как работи нашата система“.

„Много негативен ефект“

Според скорошно проучване на Организацията на обединените нации (ООН) 3,4 млн. румънци работят в чужбина. Населението на България също е намаляло драстично през последното десетилетие. Повече от 1 млн. българи са имигрирали след падането на Желязната завеса през 1989 г.

"Имиграцията има много негативен ефект върху българската икономика, тъй като голяма част имигриращите са висококвалифицирани специалисти“, твърди Митко Василев, председател на Германо-българската индустриално-търговска камара, преди да допълни, че германските инвеститори често се оплакват за липсата на добре обучени квалифицирани работници в България. 

Но проучванията на миграцията разкриват, че „имиграцията на квалифицирани хора не задължително е лошо нещо“, посочва Херберт Брюкнер от Института за изследване на заетостта в Нюрнберг. „Човешките ресурси на една страна не трябва да бъдат изчерпвани, само защото се инвестира повече в образование“. Не повече, много хора прекарват години в чужбина, а след това се връщат у дома. Въпреки това признава, че има проблеми, особено в медицинския сектор: „Имиграцията определено има негативни последици в тази област“. 

Да се върнеш в България със съпруг германец

Не само излизането на медицинските специалисти занимава България и Румъния от известно време. Проучване, проведено от Friedrich Ebert Foundation (FES), разкрива, че 43% от българите и 40% от румънците планират да напуснат страните си. 

И все пак истории като тази на българката Таня Шнел дават надежда. Тя се връща у дома, след като успешно завършва в Германия и взима съпруга си германец с нея. Двамата се връщат, за да изградят живота си в най-бедната страна в ЕС, допълва анализът. „Върнах се, защото обичам България. И защото исках да започна нещо позитивно тук“, посочва Шнел.

Тя е майка на две деца, която се е посветила на опазването на околната среда и изобщо не съжалява, че се е върнала у дома.

„Със сигурност ми липсват германските библиотеки, велоалеите, игрищата и доброто здравеопазване. Но в същото време имам усещането, че мога да съм по-полезна тук, че мога да направя нещо повече, отколкото в Германия, когато става дума за околната среда. Това ми дава сила“.