Коронавирусът и мръсният въздух: Поглед в бъдещето

Преди няколко дни написах текст, в който правя връзка между замърсяването на въздуха, богатството, продължителността на живота и последствията от епидемията от коронавирус в някои страни, пише експертът по управление на околната среда Боян Рашев в блога sustainability.bg. Все по-честите материали в медиите, които показват колко чист е въздухът по време на епидемията, обаче ме карат да хвърля поглед върху един друг въпрос:

Как ще се отрази епидемията от коронавирус върху качеството на въздуха в дългосрочен план, посочва той.

За да отговорим адекватно на този въпрос, трябва да преговорим базовите факти, свързани с качеството на въздуха у нас, а и по принцип по света. Тук ще се опитам да адресирам най-важните от тях като ползвам Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздуха (2018-2024 г.) като основен източник и добавям някои мои коментари.

Мръсен ли е въздухът в България?

Да, относително мръсен е. Поради неспазване на нормите за качество на въздуха, България понастоящем е обект на процедура по нарушение пред Съда на ЕС. Това се отнася до 28 общини, в които се наблюдава неспазване на изискванията на директивата за по-чист въздух за Европа по отношение на ФПЧ10. Това обаче е в рамките на ЕС. В сравнение с много други страни в света – Западните Балкани, Азия и Африка – въздухът в България е много по-чист.

Кой е най-значимият замърсител на въздуха в България днес?

Фините прахови частици. Най-същественият аспект на неспазването на нормите е, че максималният допустим брой на превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 от 50 мкг/м3 е надхвърлен до голяма степен.

Кога въздухът е най-мръсен?

Превишенията на средноденонощната норма се случват предимно през зимния период – над 90% от всички дни с превишения в цялата страна.

Кой е основният източник на замърсяване с фин прах?

Основният източник на емисии на първични ФПЧ10 във всички общини е битовото отопление с използване на неефективни печки и котли на твърдо гориво, за които е изчислено, че представляват най-малко 85% от емисиите на ФПЧ10.

Транспортът – емисиите на изгорелите газове, особено от дизеловите превозни средства – има допълнителен принос и може да бъде значим фактор на местно равнище, особено в София. Други сектори като промишлеността, строителството и енергетиката могат да бъдат допълнителни фактори в конкретни общини, но техният принос е много по-малък.

Кои са градовете с най-мръсен въздух у нас?

Видин, Плевен, Монтана, Перник, Пловдив… Въпреки общественото мнение София не е сред градовете с най-мръсен въздух. Интересно е да се отбележи, че качеството на въздуха е доста лошо и в планински градове като Смолян. Най-вероятно положението е подобно и в по-малки градове, но в тях просто няма станции за измерване на качеството на въздуха. Друг интересен факт е, че качеството на въздуха в индустриалните центрове като Пирдоп, Девня, Раднево, Стара Загора е много по-добро и отговаря на стандартите за фин прах. Това означава, че индустрията отдавна не е сред най-значимите източници на замърсяване на въздуха в България. Изключение правят Гълъбово, Димитровград, Перник, Бобов дол… като проблемите там не са от вчера и нямат общо с енергийното оползотворяване на отпадъци.