Неяснотите около ядрената енергетика се прехвърлят към 2022 г.

Къде е България

Страната се присъедини към коалицията около Франция на подкрепящите ядрената енергия. Още в първите си официални изяви от партията мандатоносител "Продължаваме промяната" бяха категорични, че България ще остане ядрена държава и ще строи нови реактори. Част от партиите в коалицията подкрепят безрезервно това, а друга настояват да се вземат предвид допълнителните обстоятелства като цената за изграждането, икономическата изгода и други фактори, прeди да бъде взето окончателното инвестиционно намерение.

И въпреки категоричността на управляващите за нуждата от нови реактори отговорите на въпросите за техния тип, площадка и финансиране ще бъдат дадени от поредния независим експертен анализ.

За много анализатори страната ни вече е много закъсняла за подобна инвестиция, още повече на фона на плановете за използването на поръчаните за АЕЦ "Белене" реактори, чиято възраст ще надхвърли 20 години към момента на въвеждане в експлоатация. 

Самата "Белене" е вече компрометиран проект, макар че е доста по-напред от редица други в ЕС, и съветите са окончателно да се откажем от централата и да гледаме в посока нови реактори в АЕЦ "Козлодуй".

От друга страна енергийният преход, който предстои, означава и съществено увеличение на енергийното потребление и може да се намери място и за АЕЦ "Белене", и за нови блокове в съществуващата ни централа.

А вариант ли е да се почака още малко?

Днес технологиите в сферата се развиват много бързо и особено внимание привличат малките модулни реактори, сочени за бъдещето на индустрията, макар и засега да са разработка до голяма степен на фазата на проучвания и изпитания. Няколко компании са в остра конкуренция да извадят готовия продукт. Въпреки това едва ли ще видим работещ реактор от този тип преди началото на новото десетилетие.

Все повече напредват и технологиите за развитието на термоядрения синтез - технология, която обещава до голяма степен да намали рисковете за околната среда от потенциален ядрен инцидент в конвенционален реактор. Проектите привличат интереса на инвеститорите, но засега процесът поглъща повече енергия, отколкото произвежда, и големите предизвикателства - нужната висока температура и налягане, си остават предизвикателство.

Отдавна мненията за ядрената енергетика са силно поляризирани. В ЕС реактори функционират в 13 от 27-те държави от общността, като има отявлени критици, сред които Австрия и Германия. Част от членовете на ЕС взеха решение да затворят своите реактори след ядрените инциденти в Чернобил и Фукушима, а преди това и в Пeнсилвания и други централи.

Но може би изненадващо за мнозина, въпреки тежките последици от тези случаи ядрената енергетика се оказва една от най-безопасните. Нивото на смъртността е едва 0,07 на произведен тераватчас, спрямо 32,7 при произведен тераватчас електроенергия от лигнитни въглища. Тук се взимат предвид смъртните случаи при инциденти и замърсяване на околната среда с опасни вещества.

След инцидента във Фукушима през 2011 г. ядрените централи в Европа преминаха стрес тестове, след които бяха изготвени и насоки за подобряването на безопасността и устойчивостта на централите. Анализирани бяха заплахи като земетресение, наводнение, терористични атаки и самолетни катастрофи. Заключението след тези проверки беше, че нивото на безопасност на ядрените централи в европейските страни е високо, но бяха изготвени и препоръки за изчистване на някои недостатъци.

За мнозина ядрените централи са решение не само на проблема с емисиите, но и с цената на електроенергията. В заявлението си към енергийния регулатор за новия регулаторен период (1 юли 2021 година - 30 юни 2022 година) от АЕЦ "Козлодуй" посочиха, че им е нужна цена от малко под 57 лева за мегаватчас, за да осигурят нормалната и безопасна работа на централата. Това е доста атрактивно на фона на случващото се на енергийните пазари в края на годината - средната цена на базовия товар в най-активния сегмент "Ден напред" на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) достигна средна цена от над 408 лева за мегаватчас през ноември. Средната цена през декември е още по-висока.

Но какво ще стане с енергията от новите ядрени мощности, ако пазарната ситуация не е толкова благоприятна? Да не забравяме, че  АЕЦ "Козлодуй" е вече на почти 50 години и е изплатила инвестицията за изграждането си. Работещите днес V и VI блок на централата са въведени в експлоатация съответно през 1987 г. и 1991 г. Нови реактори (обикновено се строят по двойки), където и да бъдат построени, ще костват десетки милиарди евро, които трябва да бъдат калкулирани към цената.

Реално обаче това може да се окаже без значение, когато ЕС се стреми към въглеродна неутралност - за изпълнението на тази амбиция са предвидени не милиарди, а трилиони евро. В изпълнение на енергийния преход все повече държави в общността, сред които Полша, Румъния и Чехия, планират строителството на нови ядрени реактори, които да заменят изкопаемите горива и най-вече въглищата.

А това означава, че България няма да е сама на ядрената карта на ЕС и за да участва в надпреварата, ѝ е нужно най-накрая ясно решение да или не за ядрената енергетика, и то в най-близко време.