Неяснотите около ядрената енергетика се прехвърлят към 2022 г.

2021 - още една година, белязана от дълбоки промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус, вече е история. Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021".

От месеци в Брюксел обмислят дали да признаят ядрената енергетика и природния газ за устойчиви методи за постигане на въглеродна неутралност на европейската икономика. Това решение е важно, защото от него зависи дали подобни проекти ще намерят лесно нужното финансиране. Но то се оказа изключително трудно, противопоставяйки двете водещи европейски държави - Франция и Германия, затова и Брюксел си даде още малко време да помисли как да опази и агнето цяло, и вълка сит.

По време на празниците в медиите изтекоха материали от Европейската комисия, според които институцията планира да признае за допустими инвестициите в ядрени мощности (за поне още 20 години) и в газови мощности (за поне 10 години). Официалната информация от Брюксел е, че все още текат преговори и предложението за зелената таксономия може да се очаква най-рано на 12 януари. 

Според всички оценки на европейските институции ядрената енергия е чиста, но има сериозни други недостатъци - строителството е бавно, проектите се оскъпяват съществено в течение на изграждането и има опасност от замърсяване на околната среда с радиоактивни елементи. Така, залагайки на неефективни ядрени проекти, ЕС може да загуби ценно време за развитие на алтернативни чисти и по-ефективни технологии, които да направят възможна въглеродната неутралност до 2050 г., опасяват се в Берлин.

От другата страна обаче е най-големият защитник на тези централи - Франция. Париж настоява, че ядрената енергия е "домашна", тоест намалява зависимостта на ЕС от вноса на енергийни ресурси. Тя е основният фактор по пътя за беземисионна икономика, заявяват французите.

За ЕК елементите от енергийния микс са си национален въпрос - дали някой член на общността ще използва ядрени реактори, или не, не е в правомощията да бъде определяно от институцията. Но в ръцете на Брюксел е да направи финансирането на подобни проекти силно нежелано не само от европейските фондове, но и от големите финансови институции. Една от пречките, които виждат от ЕК по темата, е ядреното гориво, което трябва да бъде съхранявано години наред след неговата употреба.

Въпреки неудачите, с които се сблъсква секторът в европейските институции, всички заявки за въглеродна неутралност, направени от водещите икономики в световен мащаб, дават основание на Международната агенция по атомна енергетика (МААЕ) да вижда бъдещето в розови краски. За първи път от десетилетие организацията е оптимист и очаква удвояване на инсталираните ядрени мощности до 2050 г.

В момента в света работят 445 ядрени реактора, а в различна фаза на изграждане са още около 50. Основната част от тях са в Китай, Индия и Русия, но през 2022 г. в експлоатация ще бъдат въведени мощности в Европа - във Финландия, Русия, Беларус и Словакия, а година по-късно се планира да заработи и първият реактор на АЕЦ "Аккую" в Турция.

Реално от втората половина на 2020 година до края на първото тримесечие на 2021 година в експлоатация са въведени седем нови ядрени реактора, а в пенсия излизат едва три. Още десетина са в очакване за включване в паралел със системата, включително и четири в Китай, сочат данните на Международната агенция за енергетика (МАЕ). В очакване е и третият реактор в АЕЦ "Олкилуото" във Финландия. Новият реактор е от типа EPR 1600, разработен от френската корпорация Framatom, Électricité de France (EDF) и германската Siemens, а строителството му започна през 2005 г.

За първи път този тип реактор заработи в китайската АЕЦ "Тайшан" през 2018 г.

Това е първият нов реактор във Финландия за последните 40 години. В началото на декември започнаха изпитанията и постепенно плановете са той да бъде въведен в режим на пълноценна експлоатация през лятото на следващата година.

Но един от най-амбициозните планове, обявени през тази година в сферата на ядрената енергетика, идва от Китай. Страната има намерение да построи 150 нови реактора в следващите 15 години и отделя за тях 440 млрд. долара. Дали това ще се превърне в реалност, предстои да видим.