WSJ: България все още е сред страните с признаци на остър финансов стрес

България е една от страните, за които коментар на Wall Street Journal посочва, че все още се забелязват признаци на остър финансов стрес.

Това са икономики с голям дефицит по текущата сметка, чиито валути по някакъв начин са фиксирани към еврото. Такива са също Литва, Латвия, Естония и Румъния.

Въпреки това пазарите сочат, че паниката в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) донякъде е туширана, главно благодарение на подкрепата от страна на МВФ и други институции, които са намалили до минимум вероятността от фалити на икономики в региона.

Латвия, която е една от най-тежко засегнатите сред държавите в ЦИЕ, отчете свиване на спреда по 5-годишния суап на кредитния риск до около 600 базисни пункта от 1100 пункта преди шест години. Унгарският форинт и полската злота добавиха към стойността си съответно 14 и 12% спрямо еврото от дъната си през март.

Въпреки това инвеститорите не трябва да бъдат свръхоптимистично настроени. Намаляването на въпросните дефицити по текущите сметки ще изисква болезнени икономически промени, пише изданието. Прибалтийските икономики ще се свият най-малко с 10% тази година. Решение да излязат от валутен режим може да предостави известно облекчение. Тогава обаче девалвацията ще замести валутния риск с кредитен риск, при положение че техните дългове в чуждестранна валута са прекалено високи в сравнение с техните икономики и резерви – три до четири пъти по-високи в случая на Литва, Латвия и Естония. При това положение девалвация с 20% може да изложи техните банки на риск от несъстоятелност.

Дори и при държави с плаващи валутни курсове има остатъчен валутен риск. Повечето държави вече понижиха основните си лихвени проценти в опит да стимулират икономическия ръст. Европейската комисия пък предупреди Литва, Малта, Полша и Румъния, че бюджетните им дефицити са прекалено високи.

В скоро време може да се очакват още лихвени понижения, което ще подложи валутите на още по-голям риск и ще повиши съмненията, че регионът ще бъде в състояние да рефинансира външните си дългове с падеж тази година, чиято обща стойност надхвърля 300 млрд. долара, според Fitch.

Надеждите са свързани главно със спасителната помощ от МВФ, подобно на тази, която предостави на Полша на стойност 20 млрд. долара.

Междувременно дългосрочният риск е, че регионът няма да може да се върне към бързия ръст, който отчете през последното десетилетие, когато евтините кредити и износът ускориха неговата интеграция със Западна Европа.

Със задълбочаването на рецесията обаче Франция не е единствената страна, която призовава своя бизнес да защити вътрешния пазар на работна ръка, вместо този на Чехия или Словакия например.

Очаква се икономиките от ЦИЕ ще се свият общо с около 5% тази година. Надеждите, че ръстът може да се възстанови през втората половина на 2010 г., може да се окажат прекалено оптимистични, особено в сравнение с ръста от 7 и 4%, отчетен през 2007 и 2008 г.