Газова криза през зимата може да остави дълбоки последици за Европа

Скокът в цените на природния газ в Европа, предизвикан от войната в Иран, заплашва да нанесе нов удар върху икономиката на континента точно в момент, когато той се стреми да се превъоръжи, да разшири капацитета си в областта на изкуствения интелект и да се противопостави на засилващата се конкуренция от страна на Китай. Последствията могат да бъдат дълготрайни, пише редакторът на Bloomberg Рон Бусо.

Референтните цени на газа в Европа достигнаха 75 евро за мегаватчас (МВтч) миналата седмица, което е над двойно спрямо нивото им преди една година. Те достигнаха най-високото си ниво от края на 2022 г., когато мащабната инвазия на руския президент Владимир Путин в Украйна накара Европа да прекъсне доставките на огромни количества руски газ по газопроводите.

Последната криза произтича от затварянето на Ормузкия проток преди повече от шест месеца – прекъсване, което до голяма степен блокира около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG) и доведе до напрежение на пазарите по целия свят.

Последвалата криза в доставките предизвика ожесточена конкуренция между Европа и Азия. Жестокото лято в голяма част от Азия повиши търсенето на електроенергия и охлаждане. В резултат на това големи количества газ, които обикновено биха били предназначени за Европа, бяха пренасочени на изток през критичните летни месеци, което сериозно наруши усилията на Европа да напълни обширната си мрежа от подземни хранилища преди зимния отоплителен сезон.

Последиците вече стават очевидни.

Европейските газохранилища в момента са запълнени на около 66%, което е най-ниското ниво за това време на годината от 15 години насам и е с около 12 пр.п. под нивото от миналата година, според данни на Gas Infrastructure Europe. (В България нивото на нагнетения газ в Чирен е 64,75% към 7 септември.)

Запасите обикновено достигат върха си в началото на ноември. През 2025 г. те достигнаха 83%, или около 85 млрд. куб.м. Тази година нивата на запасите вероятно ще достигнат връх от едва 70% до 75%, според оценките.

Ситуацията става още по-тревожна, когато се разгледат отделните държави.

Мрежата от хранилища в Германия, която е най-голямата в Европа, е запълнена едва на 54%, докато съоръженията за съхранение в Нидерландия – друг ключов регионален газов център – са запълнени само на 48% от капацитета си.

Стартирането на зимата с толкова ниски нива на запасите ще увеличи зависимостта и на двете държави от спот доставки на LNG и внос по газопроводи от съседните държави, което ще окаже допълнителен натиск за повишение на цените на газа в целия регион.

Няма срив на пазара на втечнен природен газ

Мащабното прекъсване на износа от Близкия изток е малко вероятно да отшуми скоро.

Износът на втечнен природен газ от Персийския залив, предимно от Катар, но също и от Обединените арабски емирства, е спаднал с повече от 85% между март и август в сравнение със същия период на миналата година, според данни на Kpler.

Смущенията вероятно ще продължат до края на годината, тъй като корабният трафик през Ормузкия проток остава ограничен. QatarEnergy вече уведоми ключовите си клиенти, че е удължила спирането на доставките на LNG поради форсмажорни обстоятелства до началото на ноември.

Въпреки това световният пазар на втечнен природен газ беше подкрепен от бързия ръст на производството в други региони, по-специално в САЩ и Канада.

Според Международната агенция по енергетика производството на LNG извън Персийския залив е нараснало с 18 %, или около 27 млрд. куб. м, до края на юни, като е компенсирало приблизително 75% от загубите от Близкия изток.

Това помага да се обясни защо цените, макар и на болезнени нива, остават далеч под изключителните върхове, достигнати по време на енергийната криза през 2022 г., когато референтните цени на газа в Европа за кратко надхвърлиха 300 евро за МВтч.

Въпреки това, предвид настоящата обстановка, рискът от по-нататъшно покачване на цените при сегашните нива е огромен.

Неподходящ момент

Намирането на решение на този затруднен момент далеч не е лесно.

Предишните опити на правителствата, включително на германското, да се намесят на пазарите на газ често са имали обратен ефект, нарушавайки стимулите и забавяйки усилията за попълване на запасите. В същото време намаляването на зависимостта от газа чрез по-широко използване на възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия е дългосрочен проект, чието пълно осъществяване ще отнеме години, ако не и десетилетия.

Европейските правителства не са и в състояние да повторят мащабните програми за субсидии, приложени след шока от 2022 г.

Според оценки на Bruegel сметката за газ на Европа е достигнала 117 млрд. евро през 2025 г., въпреки че потреблението е останало с около 17% под нивата отпреди кризата. С цените, които сега са значително по-високи, разходите за внос на региона вероятно ще се повишат рязко отново тази година.

Всичко това поставя европейската икономика в уязвимо положение точно в най-неподходящия момент.

Напрежението с Москва ескалира след опита за руска атака с дрон срещу Германия миналата седмица, а администрацията на Тръмп оказва натиск върху Европа да увеличи разходите за собствената си отбрана. От своя страна, континентът се стреми да разшири бързо производството на боеприпаси, военно оборудване и други отбранителни технологии.

В същото време Европа се опитва да навакса изоставането си в надпреварата при изкуствения интелект, където се намира далеч зад САЩ и Китай. Наваксването изисква големи инвестиции в енергоемки центрове за данни.

Междувременно производственият сектор в Европа среща все по-големи затруднения да се конкурира с Китай. Европейските автомобилни производители в частност загубиха значителна позиция в полза на по-евтините си китайски конкуренти. Изпитващият затруднения германски автомобилен гигант Volkswagen наскоро обяви най-голямото преструктуриране в 89-годишната си история.

Още един продължителен скок в цените на газа и електроенергията би влошил неблагоприятното положение на Европа по отношение на разходите в сравнение с конкурентните икономики. Производителите биха били принудени или да поемат по-високите енергийни разходи, което би свило печалбите и инвестициите, или да ги прехвърлят върху потребителите, което би намалило тяхната конкурентоспособност.

Накратко, скъпата енергия заплашва да подкопае именно онези амбиции, които Европа смята за съществени за своята бъдеща икономическа и стратегическа автономия.

Европейската комисия заяви в петък, че въпреки ниските нива на запасите ⁠блокът не е изправен пред непосредствен риск за сигурността на доставките тази зима. Това може и да се окаже вярно.

Но истинският въпрос не е дали Европа може да си осигури достатъчно газ, за да изкара зимата. Въпросът е колко ще трябва да плати за него. Засега изглежда, че това е разход, който регионът не може да си позволи.