Наистина ли е подценена китайската валута?

Все по-често американските конгресмени искат да наложат мита на китайските стоки ако Пекин не либерализира валутата си. Китайският премиер Вън Дзябао обаче настоява, че китайската валута, юанът, не е евтина.

Goldman Sachs също оценява сегашната стойност на юана като балансирана, пише в анализ публикуван от Ройтерс.

Според главния икономист на Goldman Sachs Джим О'Нил реалната стойност на един долар е 6,856 юана, което означава че китайската валута е надценена с 0,4 процента. Това мнение противопоставя Goldman Sachs на Международния Валутен Фонд, Световната Банка и института Peterson, според който юанът е подценен с 40 на сто.

Икономистите отдавна спорят за това кой е „правилният“ начин за оценяването на една валута.

Goldman Sachs използва метод, който сравнява относителните цени и дохода на глава от населението и взима под внимание фактори като повишаването на продуктивността. Привържениците на другия лагер приемат за отправна точка един идеален свят, където страните имат балансирани дефицити по текущата сметка и оптимални нива на трудова заетост, а после се връщат по обратния път, за да изчислят стойността на конкретната валута.

Фактите от реалния живот показват, че китайците получават по-малко стоки срещу своите юани. Голямо кафе с мляко от Starbucks струва 3,75 долара в САЩ и 4,10 долара в Китай. Билет за кино пък струва $10 в Шанхай срещу $12,50 в Ню Йорк, ако се гледат сходни места и един и същ филм.

Едно от слабите места на теорията, че юанът е подценен, е идеята, че всички страни имат балансирано търговско и капиталово салдо. Според тази теория ако съществува дисбаланс, виновникът е именно валутният курс. Свободно движещият се валутен курс не е панацея.

Като илюстрация на това може да се даде Япония, която все още има излишък по текущата сметка, след като повиши цената на йената през 80-те години.

Най-добрият начин за тестване на това дали юанът е балансирано оценен е той да бъде оставен да се движи свободно. Това обаче едва ли ще се случи скоро. Китайската администрация се страхува, че отвързването на юана ще доведе до болезнени валутни движения.

Те виждат стабилната си валута като защита за слаборазвитата китайска финансова система.

В същото време преоценяването на юана може да има по-малък ефект за балансирането на търговския баланс и създаването на работни места, отколкото се надяват американските политици.

Пример за това е фактът че положителното търговско салдо на Китай се увеличи, дори когато юанът поскъпна с 20% между 2005 и 2008 година.