Защо Базел III е лоша новина за развиващите се икономики?

Когато Базелският комитет за банков надзор започна да приема членове и сред по-големите развиващи се икономики през 2008 г., целта бе да се разработят съвместно актуални за целия свят стандарти, които да се прилагат за регулиране на финансовата стабилност на банките.

Това пише в свой анализ за Financial Times Майкъл Тейлър, който е икономически съветник на централната банка на Бахрейн.

Той посочва, че въпреки формалното сътрудничество, нуждите на развиващите се икономики са били игнорирани като цяло при създаването на Базел III.

Авторът на анализа смята, че правилата за банков надзор на Базелският комитет от 2004 г. – Базел II, са били неуспешни заради трудната си приложимост по ред причини. От една страна проблем е била липсата на кредитни рейтинги дори при редица големи финансови компании. Данните, които са били необходими за създаването на системи за оценка на кредитния риск почти не са били налични.

Вместо да разрешат този проблем, правилата от Базел Базел III са го усложнили още повече, посочва Тейлър.

Според него голяма част от договорените правила са съобразени с банките в развитите страни и дефинираните изисквания за техните инвестиционни портфейли нямат никакво отношение към стабилността на банките в развиващия се свят, защото в дейността си те се придържат все още предимно към депозити и кредити.

Дори новите дефиниции за капитала ще имат малък ефект за развиващите се държави, смята Тайлър, ,защото банковият капитал там често се състои само от собствен капитал и резерви, а съотношението за капитал от първи ред (tier 1) на повечето банки там е достатъчно високо.

Предвидените в Базел III забраните за боравене с определени финансови инструменти могат и да разубедят инвестиционните банкери да спекулират на развиващите се пазари, но не носят никакви конкретни промени за банките в тези страни.

Редица технически предизвикателства ще направят по-трудни реформите в областите, където те са най необходими. Базелският комитет доскоро пренебрегва въпроса за ликвидността, но с новите правила дойдоха предложения за ново сложно стрес тестване, което далеч надхвърля способността за управление на риска в повечето банки от нововъзникващи страни.

Системите за управление на риска също така да изискват регулатори, които да са независими и да имат съответните компетенции.

Дори и когато тези трудности се пренебрегнат, Базел III носи две главни предизвикателства за развиващите се пазари. Първото се отнася до сроковете. След като банковата индустрия изрази опасения, че изискваното от Базел III увеличение на капитала може да навреди на икономическото възстановяване, срокът за изпълнение на правилата бе удължено до края на това десетилетие.

Развиващите се пазари обаче трябва да работят по различен от предложения график. Много от тези страни излязоха от глобалната рецесия миналата година, а някои от тях се развиват много динамично, което създава нуждата от по-специфична парична политика и банкови регулации, посочва Тейлър.

Увеличаването на капитала на банките и затягането на ликвидността сега биха имали важен антицикличен ефект за тези икономики. Но преходният период, заложен в Базел III, означава, че никоя от развиващите се страни няма да избърза с въвеждането на правилата. Освен това банкерите в развиващите се страни ще спорят с известно основание, че не желаят да бъдат в неравностойно положение спрямо конкурентите в развитите икономики.

Второто предизвикателство е дали има смисъл банките в нововъзникващите пазари да бъдат по-силно капитализирана и ликвидни от тези в богатите страни. Това е важен въпрос, защото нововъзникващите и развитите икономики имат различни предпочитания за риск. Последните имат за цел избягването на повторение на кризата. За сметка на това в развиващите се страни е важен растежа, за да могат икономиките им да отговорят на нуждите на разрастващото се население.

Ето защо затягане на правилата за банкова регулация там ще направи банките по-силни и по-стабилни, но с риск за намаляване на растежа.

Казано накратко, Базелския комитет трябва да предложи алтернативен стандарт, съобразен с нуждите на развиващите се страни. Елементите на такъв олекотен вариант на Базел III могат да включват опростени формули за измерване на банковия ливъридж като съотношение на общата сума на активите и основния капитал, правила, с които да се гарантира, че рисковете не могат да бъдат прикрити в счетоводния баланс или чрез дъщерни дружества ; по-прости правила за ликвидност, както и ясни насоки, с които да се гарантира, че лошите кредити са своевременно отписани като стойност.

Авторът на анализа завършва с препоръката не само да се създадат алтернативни правила, съобразени с особеностите на банковата система в развиващия се свят, но и които да влязат по-скоро в сила, вместо да се чака края на десетилетието.