Ел-Ериан: Фалитът вече не е само гръцки проблем

Икономическият фокус през тази седмица като цяло падна върху срещата на Г-20 в Южна Корея, но въпреки това в Европа се случваше нещо също толкова значимо. След период на относителен покой индикаторите, определящи дълговия риск за Ирландия, Гърция и други периферни страни от еврозоната, отново се изстреляха до стряскащи висоти, пише в коментар за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, изпълнителен директор на Pimco – най-големият облигационен фонд в света. Начинът, по който това се случи, изключва намирането на лесни решения за проблема.

Нека да разгледаме тези обезпокояващи факти. Първо, фалитът вече не е само гръцки проблем. Рисковите индикатори за Ирландия, Португалия и Испания през миналата седмица достигнаха рекордни нива. Второ, причините за това сега определено са вътрешни, за разлика от общите опасения за икономическата среда през пролетта. Трето, това се случва въпреки продължаващото изкупуване на облигации от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Ако трите тенденции се запазят – а именно това ще се случи при липсата на коренна промяна в политиката – европейските правителства много скоро ще бъдат изправени пред лавина от предизвикателства, подобни на тези, с които се сблъскаха развиващите се икономики по време на финансовите кризи от началото на 80-те години, края на 90-те години и началото на новото хилядолетие.

Нещо повече, развитите икономики не са проектирани да оперират при повишени нива на дългов риск, било то петте процентни пункта за 5-годишните португалски ДЦК над премията за еквивалентните германски облигации, седемте процентни пункта за ирландските или 11-те процентни пункта за гръцките облигации. Колкото по-дълго тези спредове се задържат, толкова по-голям ще е спадът на инвестиционната активност и заетостта.

Ако нещата бъдат оставени както са, съществува риск от нови социални бунтове. В същото време приходите от данъци ще продължат да падат на фона на и без това обтегнатите докрай бюджети. Също така институциите, притежаващи правителствени облигации (особено банките, пенсионните фондове и застрахователните компании), ще трябва да се примирят с факта, че ще се наложи да отпишат огромни загуби.

Досега европейският отговор се състои от два елемента – периферните страни (и особено Гърция и Ирландия) прилагат амбициозни програми за съкращаване на бюджетните разходи, като в същото време получават външно финансиране чрез фондове на ЕЦБ, а в случая с Гърция - заеми от Европейския съюз и Международния валутен фонд.

Урокът от многобройните кризи на развиващите се пазари ни учи, че този подход просто продължава агонията. Тези мерки не решават основните проблеми - надвисналият дълг (особено остър проблем за Гърция и Ирландия) и лошата конкурентоспособност.

Отговорът на правителствата от еврозоната имаше за цел спечелването на няколко години спокойствие, но всъщност отвоюва едва няколко месеца. Сега е необходим по-ефективен и правдоподобен подход, преди болестта на периферните страни да се разпространи в целия съюз. Колкото по-голямо е забавянето на отговора, толкова е по-вероятно проблемите на Европа да дестабилизират крехкото глобално възстановяване.