FT: Поевтиняването на еврото е неизбежно

Едва един от всеки петима инвеститори очакват проблемите около дълговата криза в еврозоната да бъдат разрешени без някакво преструктуриране или разпад на еврото, разкрива допитване, проведено сред повече от 500 клиенти на Barclays Capital.

Подкрепяйки резултатите от това проучване, спредовете между доходността на облигациите на някои страни от еврозоната остават изключително широки и почти достигат нивата от началото на дълговата криза през пролетта. В случая с Ирландия, спредът спрямо немските облигации е дори значително по-широк, казва Пол Робинсън, директор на отдела за валутни разплащания на Barclays Capital в коментар за Financial Times.

Защо еврото не показва признаци на напрежение? Единната европейска валута се срина по-време на кризата в Гърция, но сега за паритет с долара не може да става и дума. Дори безредиците във Франция – страна, която определено не бихме окачествили като периферна за еврозоната, бяха посрещнати без ни най-малък трус на валутните пазари.

От края на лятото два фактора понижават долара – отслабващата икономическа перспектива в САЩ и преминаването към втори кръг на вливане на ликвидност.

Когато гръцката криза връхлетя пазарите, САЩ се радваха на силен растеж, докато в еврозоната, повеят на възстановяването, обхванал останалата част от света, се усещаше едва доловимо.

Ситуацията в края на лятото обаче се промени. В САЩ вниманието беше насочено към високата безработица, деликатното положение на сектора на недвижими имоти и страха от дефлация. Тези фактори, особено след срещата на Федералния резерв в края на август, подхраниха очакванията за ново вливане на ликвидност.

Въпреки че данните за американската икономика през последния месец и половина са оптимистични, повече от 75% от анкетираните икономисти очакват по-нисък от прогнозирания растеж в САЩ през следващите тримесечия. Фед от своя страна обяви и разширяване на програмата си за изкупуване на активи.

За разлика от САЩ, растежът на еврозоната, воден от германската икономика, беше доста по-силен през второто тримесечие. Чувствително забавяне обаче е неизбежно и въпреки че германската икономика изглежда в добро здраве, растежът на еврозоната може да разочарова, в сравнение с този на САЩ. Ключов момент за перспективите пред еврото е и фактът, че Европейската централна банка прилага различен подход за справяне със ситуацията от Фед.

Докато американската централна банка набляга на проблема с високата безработица в САЩ, ЕЦБ разглежда рецесията като структурен проблем, който не може да бъде решен с изливане на пари.

Еврото заздрави позициите си поради страха от „валутна война“. Разхлабването на американската валутна политика вероятно ще намери израз в по-слаб долар. Несигурността за евентуалния размер на увеличението на ликвидността и нарастването на напрежението между САЩ и други икономики (включително и кредитори на американското правителство), води до изтичането на капитал към други валути.

Бързо развиващите се, сравнително ликвидни валути като австралийския долар и бразилския реал, спечелиха от това. Все пак малкият размер на техните пазари в сравнение с американската икономика и в определени случаи опитите на техните правителства за ограничаване на капиталовите потоци идващи отвън, означава, че голяма част от тези капитали са попаднали в еврозоната.

Причината - ЕЦБ не дава признаци, че възнамерява да последва примера на Фед за разхлабване на валутната политика.

Защо еврото се обезцени толкова бързо, когато възникнаха проблемите в периферията на еврозоната? Една от причините изглежда е елементът на несигурност. Никой не беше сигурен какъв ще бъде отговорът на Брюксел и ЕЦБ. Второ, изглеждаше, че растежът на еврозоната ще се забави. През последните няколко месеца, тези притеснения в известна степен се уталожиха.

Страховете може да са понамалели, но все още са осезаеми. Нито европейската икономика, нито политическата инфраструктура изглеждат достатъчно гъвкави, за да се справят с асиметричните шокове при липса на каквато и да е валутна гъвкавост. От кризата насам почти не се наблюдава прогрес. Опитите за разрешаване на проблемите ще отнемат време, а несигурността остава.

Кризата ускори консолидацията на еврозоната. Икономиките от периферията прилагат драстични планове са ограничаване на бюджетните разходи и дори сравнително незасегнати икономики следват примера им.. Вътрешното търсене в еврозоната вероятно ще остане слабо, водейки до сравнително разхлабена валутна политика. Производителите от еврозоната ще трябва да разчитат в по-голяма степен на външно търсене, което вероятно ще включва понижаване на относителната цена на износа.

И двете тенденции ще доведат до сравнително слабо евро. Стабилността на еврото, произтичаща от по-добрите икономически данни, вероятно също ще отшуми. Некорпоративните инвеститори държат големи къси позиции в евро, които могат да окажат допълнителен натиск.

Валутнят пазар има свойството да се фокусира върху единични проблеми, въпреки че тези проблеми се сменят доста често. През последния месец вниманието на пазара беше приковано от слабостта на долара и неконвенционалната валутна политика на Фед.

Въпреки това, нещата изглеждат доста по-ясни: решението на Фед и изборите в САЩ вече са зад гърба ни и сега пазарът може да се завърне към една своя стара любов – проблемите в Европа. Силната позиция на еврото спрямо долара може би е към края си.