Стиглиц: Стимулите на Фед - „сериозен“ риск за развиващите се пазари

Плановете на Федералния резерв за вливане на ликвидност чрез придобиване на дългосрочни щатски облигации крие „сериозни“ рискове, тъй като ще доведе до увеличаване на капиталовите потоци към развиващите се пазари, казва носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц, цитиран Bloomberg.

„Цялата тази ликвидност, която създават, не помага за растежа на американската икономика и изтича към Азия и други развиващи се пазари, където никой не я иска“, казва Стиглиц. „Повечето страни реагираха. Капиталови ограничения, интервенции за контрол на валутните курсове и такси върху капиталовите потоци – цяла палитра от интервенции“.

До юни по програмата за вливане на ликвидност Фед планира да придобие щатски облигации за още 600 млрд. долара. Програмата има за цел да подкрепи растежа на американската икономика.

Според Стиглиц обаче банките ще инвестират средства от програмата на Фед на азиатските и други развиващи се пазари, където икономиките са се възстановили по-бързо от миналогодишната рецесия в сравнение със САЩ и Европа.

Мощните капиталови потоци могат да повишат на курса на валутите на съответните страни и да създадат балони, посочва той.

Нетните капиталови потоци към развиващите се пазари ще се увеличат с 42% до 826 млрд. долара през 2010 г. от 581 млрд. долара през 2009 г., по оценки на Institute of International Finance от октомври.

През октомври Бразилия взе мерки за понижаване на курса на реала, който се е повишил с 1,5% спрямо американския долар от началото на годината.

Страни като Чили, които са предпочели да не прибягват до капиталови ограничения или да се намесват на валутните пазари, рискуват да станат жертви на нежелан прилив на капитали, казва Стиглиц. От началото на годината курсът на чилийското песо се е повишил с 6,6% спрямо американския долар.

„Като страничен ефект вливането на ликвидност води до фрагментиране на финансовите пазари, защото всяка страна предприема действия, за да се защити“, посочва той. „Колкото повече страни правят това, толкова по-голямо е напрежението върху тези, които още не са го направили и които вероятно в крайна сметка ще бъдат принудени да действат по същия начин“.