Поглед напред: Рискове пред икономиката през 2011

Централните банки на големите икономики в света балансират по нестабилна плоскост през последните години, опитвайки се да избегнат тежък шок за финансовата система.

През 2008 г. централните банки и правителствата в развитите страни се надпреварваха да спасяват закъсалите банки, които бяха определени като твърде големи, за да фалират.

През 2010 те започнаха да жонглират и с държавните дългове на страните от еврозоната. Правителствата успяха да ги запазят непокътнати през 2010 г., но провал на само една страна може да доведе до тежки последици за световната икономика, пише The Economist в коментар за рисковете пред световната икономика през 2011 г.

Опасността идва от това, че европейските банки са все още в деликатно състояние и остават силно зависими от Европейската централна банка (ЕЦБ) за финансиране. Действително, от централните банки се очакват спешни финансови инжекции по време на криза срещу добро обезпечение. Но в Европа краткосрочното финансиране се превърна в постоянно, а ЕЦБ от „реанимация” за закъсали банки стана място за трайното им пребиваване.

Всъщност, въпреки всички усилия на правителствата и централните банки, много от дългосрочните проблеми на световната икономика остават нерешени, коментира Economist. Банките още са нестабилни, жилищният пазар в САЩ е в застой, а глобалните дисбаланси в икономиката се запазват.

Докато ЕЦБ купуваше време за европейските банки с действията си през 2010 година, правителствата на Гърция и Ирландия получиха заеми. Те обаче изглеждат като временни средства за спасяване на ситуацията и мерките не бяха достатъчно цялостни, за да успокоят финансовите пазари или да спрат от разпространение дълговата криза.

Така 2010 завърши с понижение на рейтинга на Португалия от Fitch, а гръцките държавни ценни книжа са все по-вероятно да преминат в категорията на високорисковите облигации.

В европейските страни постепенно се заговори и за налагане на санкции на кредиторите от частния сектор при бъдещи спасителни операции. Това обаче само ще подсили недоверието на инвеститорите, докато спасителните програми игнорират основния проблем с липсата на конкурентоспособност в редица европейски икономики.

Това води до друга критична за икономиката точка през 2011 г. - липсата на глобална координация. През април 2009 страните все пак успяха да постигнат консенсус на срещата на Г-20, който вече не съществува. Докато Европа преследва държавни икономии, Китай се опитва да обуздае банковото кредитиране, а САЩ избра пътя на новите фискални стимули.

Изглежда сигурно, че Федералният резерв ще продължава да съпровожда фискалните стимули на щатското правителство с почти нулеви лихвени проценти и нови финансови инжекции. Нуждата от такива извънредни мерки подчертава колко слаба продължава да бъде икономиката.

И докато развитите страни все още се борят с опасността от дефлация, то в развиващия се свят растат страховете от инфлация.

Либералната парична политика в САЩ вдигна цената на златото над 1 400 долара за тройунция, докато петролът скочи над 90 долара за барел. Ниските лихвени проценти в развитите страни дават стимули за прилив на спекулативни парични потоци към развиващите се пазари. Това създава дилема за техните правителства, които искат да повишат лихвените проценти, като мярка за борба с инфлацията, но това ще насърчи допълнително спекулантите.

Ето защо е много вероятно цените на активите в развиващите се страни да се повишат прекомерно през 2011 г.

Друг риск е разрастването на валутната война чрез налагането на търговски протекционизъм. Целта на много от развиващите се страни е да ограничат поскъпването на своите валути спрямо долара до темпа, с който поскъпва китайския юан.

Този списък от рискови фактори е причината за по-предпазливата позиция на изданието за икономиката през тази година в сравнение с преобладаващите оптимистични прогнози за 2011. Досега централните банки по света и правителствата успяваха да избегнат сътресения в икономиката, но без да разрешат основните й проблеми. А отлагането им не може да продължи вечно.